Мейсън прегледа набързо приложените доклади и снимки. Дела Стрийт го наблюдаваше мълчаливо, докато довършваше коктейла и цигарата си.
Пиер донесе поръчаната храна, хвърли смръщен поглед към потъналия в четене адвокат и се обърна галантно към секретарката му.
— Готов да дам дясната ръка, да бъда двайсет години по-млад — и после добави внезапно. — Не, не! С двайсет години млад, Пиер ще му трябва дясна ръка.
— Правилно — усмихна му се Мейсън. — Виж какво, Пиер. Ей там на бюрото си имаш подвижен телефон. Ще бъдеш ли добър да го донесеш тук? Искам да телефонирам.
— Винаги работа — въздъхна Пиер. — Същото бях и аз, когато млад, но по друга линия. Можете да сложите бас.
Той напусна сепарето и след малко донесе телефонен апарат. Мейсън набра номера на Пол Дрейк и почти опря устни до микрофона, така че разговорът да не се чува извън завесите.
Когато Пол се обади, Мейсън го запита:
— Ало, Пол, имаш ли молив под ръка?
— Да.
— Много добре. Запиши: Дж. С. Ласинг. Л-а-с-и-н-г, разбра ли, Пол?
— Ъхъ!
— Сега си отбележи: мотел Прибой и слънце. Намира се на аутобана между Вентура и Санта Барбара. Ясно ли е?
— Ъхь!
— Добре. Ласинг е бил регистриран вчера в споменатия мотел като наемател на вила №14. Искам да узная повече за този Ласинг.
— Добре, ще се заема с него.
— Тъкмо чета твоя доклад. Пол. Кой е открил трупа?
— Овчар, на име Палермо. Искал да види Милфийлд и е знаел, че е на яхтата.
— Как е достигнал до нея?
— Палермо е типичен селянин със своята пестеливост. Той би умрял, но няма да плати петдесет цента за наемна лодка до яхтата, когато си има своя сгъваема. В района на Скийнър Хийлз има езеро, където се практикува лов на диви патици. Палермо развежда контетата за по десет долара дневно, като им осигурява лодка и мюрета. Така че той натоварил тази лодка и с нея отишъл до яхтата.
— Само за да спести петдесет цента?
— Така е заявил той. Не съм приказвал с него. Един от журналистите ми каза, че неговата история ще ти прозвучи правдоподобно, ако само видиш този приятел. Има и нещо друго, Пери. Ван Нийз е споделил с чиновника в хотела, където е настанен, че ако вчера следобед не е възпрял мисис Милфийлд да замине със самолет за Сан Франциско, сега тя щяла да се окаже забъркана в хубава каша. Мой човек се е въртял из хола на хотела и е чул доста от разговора, за да може да добие представа за нещата.
— Добре си подредил всичко, Пол. Ще видим какви изявления ще даде този приятел.
— Моля те, Пери, не изкарвай моя човек наяве, ако можеш.
— Добре. Ти гледай да установиш контакт с Ласинг, а аз смятам да проведа разговор с Ван Нийз още сега, ако мога да изпреваря полицията. Той е в хотел Корниш, нали?
— Съгласно последните донесения все още е там.
— Откога е това донесение?
— От около преди тридесет минути.
— Отлично. Ще се постарая да надникна при него. Как се е случило така, Пол, че полицията не е огледала досега този Ван Нийз?
— Явно полицията не знае нещо много относно работите на компанията. Не забравяй, че ние започнахме проучванията на тази каракулска компания преди убийството да бе известно и това ни даде предимството да знаем повече от полицията.
— Добре. Ще ти позвъня пак, ако потрябва.
— Ще стоя тук да приемам донесения до 2.00 или 2.30, но за бога, Пери, не ме търси след това, освен ако е нещо страшно важно.
Мейсън затвори и бутна телефона настрана.
— Как е храната, Дела.
— Чудесна. Разкажете ми за Карол.
— Какво те интересува?
— Защо, когато се прибрахте, издухте буза с езика си? Адвокатът посегна към страничния джоб на сакото и измъкна пачката от двадесетдоларови банкноти, които Карол му бе дала.
— Какво значи това? — запита секретарката му.
— Пари за дребни разходи.
— Изглежда е предполагала, че ще имате цял куп дребни разходи.
— Така ли мислиш?
— Какво имате на ум, шефе?
— Кога банките преустановяват работата си, Дела?
— Какво искате да кажете? А, ясно, днес е събота.
— Точно така. Пред нас лежат петстотин долара в банкноти от по двадесет. Пачката е прихваната с лента, носеща печата на Сийборд Нешънъл енд Сейвинг Тръст Банк. Новички, красиви банкноти, интересно, нали?
— Искате да кажете, че Карол е теглила тези пари от банката преди…
— Точно така!
— Но тя не е знаела за убийството преди обяд, вали така?
— Не съм я питал — усмихна се Мейсън. — Внимавах много да не й задам тъкмо този въпрос. Какво би правила ти, Дела, ако си изправена пред необходимостта да си изфабрикуваш алиби?
— Искате да кажете, ако стане нужда да съшия нещо с бели конци?
— Да.
— Небеса! Никак не ми е ясно. За мен това е неразрешим проблем.