— И мистър Мейсън не е тук?
— Не е, ваша почит.
— Съдът проявява дълбок интерес към действието на прилива и отлива. Целият случай може да зависи от тях. Какво е вашето мнение по отношение отлагането на делото, мистър Джексън?
— Бях инструктиран да се противопоставя на такова предложение.
— Мисля, че кодексът предвижда отлагане за не повече от два дни наведнъж и не повече от шест дни сумарно, а също така трябва да се направи и писмена молба за това. Попълнихте ли такава, мистър Бъргър?
— Не, ваша почит. Наистина не ще има никаква вреда за защитата да се съгласи с отлагане на делото.
— Съветникът от защитата, изглежда, е на друго мнение.
— Ако заседанието може да се отложи само до днес следобед — пледира отчаяно Хамилтън Бъргър, — смятам, че бих могъл лично да вляза в контакт с мистър Мейсън…
— Какво мислите за отлагане до днес следобед? — обърна се съдията към Джексън?
— Инструктиран съм да отказвам каквото и да било отлагане, ваша почит.
— Много добре. Нека тогава обвинението продължава по делото!
— При тези обстоятелства, ваша почит — възвести важно Бъргър, — обвинението предлага делото да бъде прекратено.
Лицето на съдията Нюарк потъмня.
— Разбира се, съветникът е в правото си да осуетява желанията на съда, доколкото не съществува опасност…
Съдията се поколеба, сякаш се чудеше колко далеч да отиде със своето порицание, но в това време Джексън се намеси бързо.
— Ваша почит, инструктиран съм да не се противопоставям на прекратяване на делото.
Съдията Нюарк оформи изведнъж решението си.
— Много добре. Обявявам делото за прекратено. Обвиняемите са свободни. Считам обаче за правдиво да отбележа, че в случай на повторно задържане на обвиняемите, съдът, ще вземе под внимание това, което се случи. Обявявам заседанието за закрито.
Нюарк се надигна от креслото, запъти се към кабинета си, но внезапно се обърна.
— Мога ли да замоля съветниците да дойдат в моята стая?
Джексън изтича до телефонната будка в коридора, набра номера на кантората на Мейсън и запита:
— Герти, дали шефът е там?
— Не е пристигнал още.
— Имам известие за него. Съдията покани съветниците при себе си. Това ми харесва. Изгаря от любопитство по някаква теория за приливите и отливите. Мисля, че мистър Мейсън трябва да дойде тук.
— Какво стана с делото?
— Прекратиха го.
— Добре, ще се опитам да намеря шефа. Вие го замотавайте там. Ще кажа на мистър Мейсън да телефонира, ако реши да пристигне. Това може да поуспокои малко старата птица.
— Едва ли е уместно да се отзовавате така за съдията Нюарк — укори я Джексън с тон на превъзходство.
— Що се отнася до мен, той е дърта птица — изсмя се Герти и затвори телефона.
Джексън прекоси съдебната зала и отвори вратата към кабинета на съдията Нюарк.
Хамилтън Бъргър и Морис Линтън, изглежда, се намираха в неловко положение. Съдията Нюарк си чертаеше нещо върху лист попивателна хартия. Той вдигна очи при отварянето на вратата.
— Влезте, мистър Джексън! Къде е мистър Мейсън?
— Не е пристигнал още в кантората. Предадох да се обади, когато дойде.
— Много добре! Седнете, моля! Джентълмени, напълно съзнавам, че съгласно закона вие сте в правото си да пренебрегнете желанието на един магистрат. И все пак тази тактика не ми харесва.
— Нямах намерение да направя публично подобно предложение, ваша почит — тонът на Бъргър преливаше от извинение, — но след като мисис Милфийлд признава сега, че е била на яхтата около 21:30 в петък вечерта, нямах друг избор. Младият човек, увлечен явно по нея, е наел гребна лодка от Кемрън и са отишли заедно до яхтата.
Нюарк отбеляза часа върху лист, написа още няколко цифри и сви устни.
— Твърди ли тя, че тогава съпругът й е бил жив?
— Тя заяви, че е бил мъртъв и го намерила да лежи в положение № 1, както го назова условно съветникът от защитата, с глава близо до прага.
— Защо не е съобщила по-рано за това?
— Бояла се да не бъде обвинена, че тя го е убила. Опитвала се да се прикрива.
— Хм! — изсумтя Нюарк.
— Така го схванах аз — обясни Бъргър.
Нюарк започна да драска безцелно върху листа пред себе си.
— В показанията на съдебния медик се твърди, че активното кръвотечение не би могло да продължи повече от двадесетина минути след нанасяне на смъртоносния удар. Следователно убийството е било извършено по времето, когато яхтата е започнала да се накланя, но още не е била достигнала максимума на наклона си. Това навеждане на яхтата все пак е прогресирало в период, малко по-кратък от двадесет минути, за да успее тялото да се претърколи до най-ниско разположената стена и все още да продължи и там кървенето. Съществува въпрос по какъв начин се осъществява това наклоняване? Дали то става постепенно и бавно или до известен момент се достига постепенно известно наклонено положение и след това последва внезапно окончателно навеждане? Това е кардиналният въпрос в този случай. Можете ли да му дадете отговор?