— Къде е бил убит съпругът й — попита съвсем незаинтересовано Мейсън, докато поемаше на големи глътки мляко.
— Казано на наш език, Мейсън, в чертите на града — ухили се Траг.
— Чудесно! Това ви отваря работа, лейтенант. Кой го е убил?
— Не знаем още.
— Звучи интересно — подметна Мейсън. Полицаят не отвърна нищо.
— Как разбрахте, че съм тук? — запита внезапно Мейсън.
— Аз му казах — отговори Дафни Милфийлд.
— Защо? — попита той, като си наливаше втора чаша мляко.
— Като ви гледам, Мейсън, започвам и аз да усещам глад — подметна лейтенантът.
— Заповядайте, моля! — покани го сърдечно Мейсън. — Нали знаете, това влиза в правата на полицията. Та защо му казахте Милфийлд?
— Допуснах, че ще е по-правилно, след като разбрах в какво се състои работата. Не исках да сметнат, че укривам нещо.
— Естествено, не — заключи Мейсън, като се измиваше.
— Обясних на лейтенант Траг — продължи тя, — че сте дошъл по друг въпрос, отнасящ се до работата на мъжа ми и че щом разбрахте кой пристига, решихте за по-целесъобразно да не ви намерят тук.
— Не е необходимо да го напътствувате, мисис Милфийлд — подсмихна се Траг. — Той знае всичко, дори и вашите помисли.
— Наистина така ви казах, мисис Милфийлд — поклати горчиво глава Мейсън. — Той не ми вярва. Е, трябва да вървя. Много жалко за вашия съпруг. Не допускам, че лейтенантът ви е съобщил мъчителни подробности.
— Напротив. Разказа ми всичко в детайли. Изглежда, че…
— Стойте! — прекъсна я рязко Траг. — Не е необходимо да разтръбявате това, което ви казах.
Тя се сепна и потъна в мълчание.
Траг се доближи до мивката и се загледа в лука, потънал в мисли.
— Добре, аз тръгвам — каза Мейсън. — Моите искрени съболезнования за вашия съпруг, мисис Милфийлд!
— Благодаря ви! — и тя се обърна към Траг. — Това е всичко, което ми е известно. Изложих ви откровено цялото положение.
— Доволен съм, че постъпихте така — одобри полицаят все още втренчен в мивката. — Много е полезно винаги да бъдете абсолютно откровена с полицията.
Сега тя заговори припряно, видимо стараеща се да спечели доверието на лейтенанта.
— Идеята да не узнаете, че е тук, бе на мистър Мейсън. Естествено нямах никаква представа защо идвате. Ужасно съм потресена да чуя всичко това за Фред, но счетох за свой дълг, че трябва да ви известя стриктно…
— Струва ми се, от тук влязох — каза Мейсън.
— Искате да кажете, това е мястото, през което ще се измъкнете — изгледа го замислено Траг.
Вече на прага, Мейсън се обърна усмихнат.
— Що се отнася до мен, лейтенант, то значи едно и също.
IV
В един от ъглите на дрогерията имаше телефон. Мейсън спусна монета и позвъни в кантората си. След миг Дела Стрийт се обади.
— Ало? — запита весело Мейсън — обядва ли вече?
— Не. Защо? Казахте ми да бъда в кантората.
— Аз вече обядвах.
— Много хубаво.
— Освен това имаме пред себе си отново убийство.
— Така ли?
— Точно така.
— Кой е жертвата този път?
— Фред Милфийлд.
— Как е станало това, шефе?
— Не зная.
— Кой е нашият клиент.
— Нямаме още такъв — засмя се Мейсън. — Не мога ли да имам съдебен случай без клиент?
— Не е доходно.
— Не е — съгласи се Мейсън. — Предполагам, че има новини при теб. Кажи на Дрейк да се заеме веднага с тази работа. Да се свърже с момчетата от вестниците и да види не може ли да разбере нещо около убийството на Милфийлд.
— Шефе — запротестира тя, — трябва да има някой, на чиято сметка да запиша разноските по диренето, ей така, заради поддържане в добър ред счетоводните ни книжа и…
— Добре, запиши всичко в сметката на мис Кингман.
— Какво искате да разбере Дрейк относно убийството?
— Всичко. Намери си нещо да хапнеш. Пристигам след малко.
Мейсън нае такси, отиде в кантората си и завари Дела на пост.
— Здравей! — поздрави изненадан той. — Мислех, че още си на обяд.
— Тъкмо тръгвах, когато видях добре облечена млада жена, правеща отчаяни опити да влезе тук. Съжалих я и й обясних, че не ще се завърнете по-рано от понеделник сутринта. Изглеждаше съвсем безпомощна, побледня и заяви, че просто трябва да ви види на всяка цена.
— Нямам време за никого, Дела — отговори нетърпеливо адвокатът. — Това убийство е сега пред мен. Съпругата на Милфийлд…
— Това младо момиче — прекъсна го Дела — е Карол Бърбанк.
— Не ме интересува коя е. Аз… О! Чакай, чакай! Бърбанк, а?
Секретарката кимна мълком.
— Някаква връзка с Бърбанк, с каракулските овце?
— Не зная, затова я и поканих да почака. Мисля, че тя е… Мейсън подсвирна.