— Навярно скоро ще се провали — прибави Наталия.
Джак знаеше и това, и близкият провал на Пинто му достави известно удоволствие. Наталия и преди бе работила в галерията на Катц. Бе добра секретарка, можеше дори да продава и картини, случвало й се бе неведнъж. Наталия имаше приятна външност, любезни и предразполагащи обноски, но й липсваше напористостта и ексцентричната нахаканост на продавачка на изкуството.
— Не огладня ли вече?
— Обзалагам се, че ти си гладният. Какво има за ядене?
— Телешко печено. С настърган хрян.
— Амм! — Тя затанцува на пръсти и поглади стомаха си като палаво дете.
Заедно приготвиха масата, от вчера бе останала малко картофена салата, а тази сутрин той купи топла франзела. От отворените прозорци на хола нахлуваше уханен, ароматен ветрец и се разнасяше из целия апартамент, в дъното на който прозорците също бяха открехнати, а зелените връхчета на тополите надничаха иззад перваза. Джак наля на себе си чаша Кианти2, а Наталия си сипа още уиски. Беше се посъживила сега и необичайно посърналото й лице днес бе придобило нежен прасковен цвят. Наталия рядко излагаше лицето си на слънце и нехаеше за модния кехлибарен тен. Джак забеляза, че с всяка минута й се приспиваше все повече.
Джак си намаза последната филийка хляб с масло.
— В сряда вечерта изгубих портфейла си и един непознат ми го донесе у дома. Всичко си беше на място, даже и парите, и кредитните карти, всичко!
Очите й се разшириха от интерес.
— Загуби го? Къде?
— Точно пред входната врата, долу. В канавката. Очевидно, след като съм платил за таксито — около пет и половина следобед. Както и да е, час и нещо, след като открих, че го няма и ми стана много тягостно за кредитните карти — не, всъщност за твоите снимки, телефонът иззвъня и глас на възрастен човек ме запита не съм ли този и този и дали не съм изгубил нещо. Каза, че е намерил портфейла ми и ще ми го върне след десет минути. Долу, на тротоара. Пристигна точно навреме и не прие никаква награда — нито стотачка, нито дори двадесет долара!
Джак тропна с пръсти по ръба на масата и се засмя.
— Всичките ли пари бяха вътре?
— Даа, току-що се бях върнал от банката. Над двеста — той знаеше точния им брой. Явно всичко е прегледал.
Тя отривисто се засмя.
— Сигурно е прероден християнин.
— Всъщност, обясни ми, че е атеист: „За мен е съвсем естествено да ви върна портфейла“. Изрече го доста нафукано. Ха-ха! Навярно мрази църквите. О-о, има и куче, което се казва Бог. Някаква смесена порода, на черни и бели петна.
— Куче, наречено Бог! — Тя се засмя и тръсна глава. — „Куче“, произнесено наопаки.
Джак въздъхна щастливо.
— Защо не подремнеш малко? След това дълго шофиране няма да ти се отрази зле.
Но тя се пресегна за още една цигара от пакета върху коктейлната масичка.
— Бог ми е свидетел, хубаво е да си у дома!
Забележката направи Джак още по-щастлив, но не го издаде с нищо. Бавно заразчиства масата, отменяйки Наталия от това задължение, която сега можеше да прави каквото си поиска. Тя занесе няколко неща в кухнята, отиде в банята да си измие зъбите и преди да прекрачи в спалнята, му каза:
— До скоро. Събуди ме след час, ако още не съм станала.
Когато след час и нещо Джак открехна вратата на спалнята, Наталия спеше, дръпнала чаршафа чак до раменете си — чистият й профил бе ясно очертан на бялата възглавница, лявата ръка бе свита под брадичката. Странно замислена поза, усмихна се Джак. До нея лежеше разтворен художествен каталог с лъскава бяла корица, думата „изкуство“ бе изписана с големи черни букви отгоре. Над лявото й рамо видя, леко прихлупена от възглавницата, дебела книга от Ървин Хау.
Джак скръсти ръце и се облегна безшумно на рамката на вратата, но клепачите й потрепнаха и тя отвори очи.
Наталия се обърна и протегна към него ръце с лека усмивка. С три светкавични движения той свлече дрехите си и се мушна до нея. Нашият собствен дом, помисли си Джак, най-сетне, след три безкрайни месеца в Ардмор. Обичаше копринените светли косъмчета на бедрата й, талията й, гладка и заоблена — не плоска над корема и гърба като талиите на повечето жени. И той я зацелува страстно.
Но накрая не изпита онова блаженство, което бе очаквал. Чувствувайки, че е вече подготвена, той проникна нежно в тялото й и долови дишането й в ухото си. Усети после спокойния му ритъм и разбра, че не е достигнала до кулминация. Целуна гърдите й.