— Ще е по-полезно, ако се съсредоточиш върху по-прости въпроси. Например…
Само че Мелъри не го слушаше.
— Изобщо нямам усещането, че шестстотин петдесет и осем значи нещо. Каквото и да било. Обаче би трябвало да означава нещо! И каквото и да е това значение, някой друг също го знае. Някой знае, че шестстотин петдесет и осем е число, което е толкова важно за мен, че ще е първото, за което ще се сетя. Просто не мога да го възприема. Това е кошмар!
Гърни мълчаливо седеше и чакаше пристъпът на паника на Мелъри да отмине.
— Тези препратки към пиенето означават, че става въпрос за някой, който ме е познавал в мрачното ми минало. Ако питае някаква злоба към мен — а точно така звучи — то тя е много стара. Може би е човек, който ме е изгубил от поглед, който не е имал представа къде съм, а после е видял някоя от книгите ми, видял е снимката и е прочел нещо за мен и е решил… решил е да направи какво? Не мога да разбера дори за какво става въпрос в тези бележки!
Гърни все още не казваше нищо.
— Знаеш ли какво е да не можеш да си спомниш въобще сто, а може би дори двеста нощи от живота си? — Мелъри поклати глава в явно удивление пред собственото си безразсъдство. — Единственото нещо, което знам за тези нощи, е, че съм бил достатъчно пиян — и достатъчно луд — да направя всичко. Това прави алкохолът — когато пиеш толкова, колкото пиех аз, той ти отнема страха от последствията. Възприятията ти се изопачават, забраните падат, паметта се изключва и започваш да действаш според моментния си подтик — инстинкт без задръжки. — Той замлъкна.
— Какво предполагаш, че може да си сторил по време на някоя от тези черни дупки, когато си губил паметта си?
Мелъри го зяпаше.
— Всичко! Господи, нали точно това е проблемът — абсолютно всичко!
Гърни си помисли, че той изглежда като човек, току-що открил, че тропическият рай на мечтите му, в който е инвестирал всичките си средства, гъмжи от скорпиони.
— Какво искаш да направя за теб?
— Всъщност не знам. Надявах се на някакво разрешение в стил Шерлок Холмс и край — мистерията е разбулена, авторът на писмата — разкрит и обезвреден.
— За теб е много по-лесно да предположиш каква е причината за всичко това, отколкото за мен.
Мелъри за пореден път поклати глава. След това очите му се разшириха от крехка надежда:
— Възможно ли е наистина да е шега?
— Ако е така, то тя е твърде жестока — отсъди Гърни. — Какво друго ти хрумва?
— Изнудване? Подателят знае нещо ужасно, нещо, което не мога да си спомня? И тези 289,87 долара са само първата вноска?
Гърни кимна, без това реално да изразява съгласие.
— Други възможности?
— Отмъщение? За нещо ужасно, което съм извършил — обаче не искат пари, а искат… — Думите му трогателно заглъхнаха.
— И няма нищо конкретно, за чието извършване да си спомняш, което би оправдало подобен отклик?
— Не. Казах ти. Нищо, което да помня.
— Добре, вярвам ти. Но предвид обстоятелствата, струва си да обмислиш няколко елементарни въпроса. Просто ги запиши така, както ти ги задавам, отнеси си ги вкъщи, помисли над тях през следващите двайсет и четири часа и виж какво ще се сетиш.
Мелъри отвори елегантното си куфарче и извади от него малък бележник с кожена подвързия и писалка „Монблан“.
— Искам да направиш няколко отделни списъка — толкова пълни, колкото успееш. Съгласен ли си? Първи списък: възможни врагове от служебната или професионалната ти сфера — хора, с които си имал някакви сериозни сблъсъци по повод пари, договори, обещания, постове, репутация. Втори списък: неразрешени лични конфликти — бивши приятели, бивши любовници, партньори в каквото и да било, взаимоотношенията с които са завършили зле. Трети списък: пряко застрашаващи те лица — хора, които са ти отправяли някакви обвинения или са те заплашвали. Четвърти списък: неуравновесени лица — хора, с които си се занимавал и които са били неустойчиви психически или въобще разстроени по някакъв начин. Пети списък: всички от миналото ти, с които си се сблъсквал напоследък, независимо от това колко невинна или случайна е изглеждала срещата ви. Шести списък: всички връзки, които имаш с хора, живеещи в или около Уичърли — тъй като това е мястото, където се намира пощенската кутия на Х. Арибда и откъдето са пощенските марки на пликовете.