После се срина в моя фотьойл и задиша тежко. С мрачни свистящи хриптения се опитваше да поема дъх. Да си призная, макар и подразнен в началото, задето ме задържа, бях доста развълнуван от силата и драматизма на случката. Но сега вече истински се разтревожих. Изплаших се да не припадне. Сипах му уиски в една чаша, накарах го да я изпие, напълних я повторно. Предполагам, съм си мислил, че ако го напия, ще мога да го успокоя и най-сетне да разбера какво, за бога, става. Той изгълта алкохола, като разля половината по ризата и панталоните си. Дрехите му и без това изглеждаха ужасно. Един от ръкавелите му го нямаше. Връзките на обувките му не бяха завързани като хората. Отидох до банята да се обадя на Ава оттам, тогава той се разплака. Бях оставил вратата леко отворена и виждах отражението му в огледалото, макар той да не ме виждаше. Вдигна шала, оставен върху палтото ми, прехвърлено през облегалката на стола. Помислих си, помня — ще си избърше лицето с него, което само щеше да покаже колко дълбок е сривът му, защото маниерите му винаги са били толкова архаично претенциозни, чак смешни. Но не. Поднесе шала към бузата си, после го докосна с устни.
Тук Макс Дженингс направи пауза, за да си налее половин чаша вода. Трой наблюдаваше лисичите черти на лицето му с отвращение.
— Може би вече сте се досетили — продължи Дженингс, след като отново се настани на стола си. — Но тогава, макар и да не съм наивен, изобщо не ми бе хрумвало, че Джералд може да изпитва такива чувства. Първо, нито в жестовете му, нито във вида му имаше нещо, което да подсказва за хомосексуални наклонности — поне на хетеросексуален мъж като мен. Освен това, когато се запознахме, той беше дошъл с жена на тържеството. Както и да е, можете да си представите как се удвои желанието ми да се отърва от него. И ако е възможно, без да провокирам никакви излияния от негова страна. Върнах се в хола и с ведър глас му обясних, че приятелката ми добре ме е скастрила, задето я карам да ме чака, и трябва моментално да изляза.
Той сякаш изобщо не ме чу, нито ме забеляза дори. Не знаех какво да правя. За нищо на света не бих го пипнал, за да се опитам да го изкарам от фотьойла и да го заведа до входната врата. А и в никакъв случай не можех да го оставя там. Реших да повикам такси, надявайки се да накарам шофьора да ми помогне да го изведем, като кажа, че му е лошо. Но щом вдигнах слушалката, Джералд скочи, прекоси стаята и я грабна от ръцете ми. „Не ме отпращай“ — извика той и избухна в сълзи. Падна на килима, обгърна коленете ми и на практика ме повали. Беше нелепо и жалко, и същевременно страшничко. Все пак беше едър мъж.
Ломотех разни безсмислени неща като: „Хайде, Джералд“ и „Стегни се“, и през цялото време се опитвах да се отдалеча от него, а той тътрузеше колене след мен. После сграбчи ръката ми и в този миг всичко се промени. Защото в жеста му нямаше нищо сексуално, нито следа. Беше просто отчаян жест, като на човек, увиснал на върха на пръстите си на ръба на скала. Престанах да се чувствам заплашен и му помогнах да се изправи. Отидохме в кухнята, настаних го да седне и направих кафе. Преди да успее да се впусне, в каквито и да е обяснения, аз му дадох ясно да разбере, че идеята да бъда обичан от друг мъж ми се вижда абсолютно отблъскваща. И че ако каже и една дума по тази тема, не искам да имам нищо общо с него. Аз и без това възнамерявах да приключа всякакви взаимоотношения, но ми беше ясно, че ако му го кажа, никога няма да си отиде.
Щом взех решение да отделя време, за да разнищя веднъж завинаги този странен и доста неприятен случай, цялата атмосфера се разведри. Джералд, макар и все още много напрегнат, се отпусна малко. Вече беше напълно пиян. Ако не беше, едва ли щеше да се реши на стъпката, която предприе.
— И каква беше тя, господин Дженингс? — запита Барнаби.
— Разказа ми всичко за себе си — отвърна Макс Дженингс. — Но този път истината.
В този момент от откровенията на Макс Дженингс касетката свърши, демонстрирайки, както самият той първи отбеляза, усет за използване на повествователни методи, на който много писатели биха завидели.
Барнаби сложи нова касетка, борейки се с противоречивите мисли в главата си. Трудно му беше да си създаде ясно становище за Дженингс. Човекът говореше съвсем свободно, но дали защото го бяха притиснали, едва ли не заплашили? И макар разказаното досега да звучеше убедително, все пак не трябва да се забравя, че Дженингс си изкарва прехраната, като разказва убедителни измислици.