Върху камината тиктакаше тежък мраморен часовник. Императорът е странен, не твърде уверено си мислеше мадмоазел Клер.
— Може би едва зад вратата ще си смигнат един на друг — говори замислен императорът, — а може би ще си прошепнат: умник е тоя Полио, как умее да си играе на император, веждата му дори не трепва, ако не беше игра, би могло да се каже, че взима всичко на сериозно. Императорът изпръхтя, като че ли се смееше вътрешно.
— Смешно, нали, мадам? А пък аз внимателно ги следя — щом се сръгат, да започна ПРЪВ да се смея. Но те си пасуват. Понякога имам чувството, че са се договорили да ме измамят. Разбирате ли, да ме накарат да повярвам, че това НЕ Е игра — и след това да ми се присмеят: Полио, Полио, хвана ли се! — Императорът тихо се засмя. — Не, не! Не могат ме хвана те мене на въдицата си! Знам ги аз тия…
Полио… — мислеше си мадмоазел Клер. — Когато стане нежен, ще го наричам така. Полио. Mon petit Polio9.
— Моля? — попита императорът остро.
— Нищо, сър — отвърна мадмоазел Клер.
— А така. Стори ми се, че казахте нещо. — Императорът се наведе към огъня. — Интересно, у жените не съм го наблюдавал толкова, но у мъжете това се среща често. На дъното на душата си те никога не престават да бъдат момчета. И именно затова в живота си те извършват толкова неща, защото всъщност си играят. Затова именно те вършат всичко така страстно и съсредоточено, защото всъщност това е игра, нали? Нима някой може съвсем сериозно да бъде император? Аз зная, че това е само на шега.
Настана тишина.
— Не, не, не — мънкаше императорът. — Не е точно така. Но човек никога не е сигурен, разбирате ли? Понякога се сепне изведнъж: та аз съм си още малкият Полио и всичко това е САМО ТАКА, нали? Мон дийо, но един ден, когато всичко отиде по дяволите!… В ТОВА именно се състои работата, че човек никога не може да бъде сигурен… — Императорът вдигна поглед и се взря втренчено в мадмоазел Клер. — Само в отношението си към жените, мадам, само в любовта той е сигурен, че… че… че вече не е дете; поне тук той знае, че е мъж, по дяволите!
Императорът стана.
— Allons, madame!10
Изведнъж той стана много страстен и безогледен.
— Ах, сър — въздъхна мадмоазел Клер, — comme vous êtes grand!11