Един следобед в четири часа в частния кабинет на фирмата Бландфорд Картърет отвори едно писмо, което чиновникът току-що бе донесъл на бюрото му. След като го прочете, той се киска на глас близо минута. Седнал на собственото си бюро, Джон го погледна въпросително.
— От майка ми е — поясни Бландфорд. — Ще ти прочета само смешната част. Естествено, най-напред ми разказва всички новини за съседите, след което ме предупреждава да внимавам да не си мокря краката и да не прекалявам с мюзиклите. После идва ред на жизненоважна статистика за телета и прасета и оценка на житната реколта. Сега ще ти прочета нещо:
„Само си представи! Старият чичо Джейк, който стана на седемдесет и шест миналата сряда, трябва да пътува. Каквото и да става, твърдо е решил да отиде до Ню Йорк и да види своя «млад мастър Бландфорд». Въпреки че е стар, той си е разумен, тъй че реших да го пусна. Не можех да му откажа… Той сякаш е събрал всичките си надежди и желания в това единствено приключение по широкия свят. Знаеш, че е бил роден на плантацията и през целия си живот не е ходил никъде, освен най-много на десет километра от нея. Беше и ординарец на баща ти по време на войната и винаги е бил верен слуга на семейството. Често е виждал златния часовник — тази скъпа реликва, която принадлежеше на баща ти и преди това на неговия баща. Казах му, че сега трябва да стане твой и той ме помоли да му позволя да ти го донесе и лично да ти го връчи.
Тъй че вече съм му го дала, грижливо сложен в калъф от шевро, и той ще ти го донесе с цялата гордост и достойнство на кралски пратеник. Дадох му пари за отиване и връщане, както и за две седмици престой в града. Мека ми се да се погрижиш да се настани така, че да разполага с нужните удобства. Джейк няма нужда от специално внимание — той може сам да се грижи за себе си. Но прочетох във вестника, че африкански епископи и цветнокожи монарси се сблъскват с доста неприятности, докато си осигурят храна и подслон в метрополията на янките. Може и така да е, но аз не разбирам защо в най-добрия хотел там не може да има място за Джейк. И все пак, предполагам, такъв е редът.
Обясних му подробно как да те намери и лично му наредих куфара. Няма да ти се налага да му отделяш внимание, но много се надявам да се погрижиш да се настани удобно. Приеми часовника, който ти носи, макар че вече е предимно за украшение. Всичките му собственици досега са били истински Картърет и върху му няма нито едно петънце, нито едно погрешно движение на колелцата. За стареца Джейк възможността да ти го донесе лично е върховна радост в неговия живот. Исках да тръгне на това малко пътуване и да изживее това щастие преди да е станало твърде късно. Често си ни чувал да говорим как Джейк, самият той тежко ранен, е пълзял в подгизналата от кръв трева при Чансълърсвил до мястото, където с куршум в сърцето е лежал твоят баща, и е взел часовника от джоба му, «за да не попадне в ръцете на янките».
Тъй че, синко мой, щом пристигне възрастният човек, посрещни го както подобава и се дръж с него като с уязвим, но скъп посланик, идващ от някогашния живот и от родния ти дом.
Толкова отдавна живееш далеч от къщи, сред хора, които винаги сме считали за чужди, че не съм сигурна дали Джейк ще те познае. Но той е много проницателен и аз вярвам, че винаги ще разпознае от пръв поглед един Картърет от Вирджиния. Не мога да допусна, че дори десет години в земята на янките биха могли да променят моето момче. Във всеки случай, сигурна съм, че ти ще познаеш Джейк. Сложила съм 15 якички в куфара му. Ако му се наложи да си купува други, да знаеш, че носи номер 15 1/2. Моля те, погрижи се да си вземе каквито трябва. Изобщо няма да ти създава грижи.
Ако не си прекалено зает, бих искала да му намериш подходящо място да се храни, където предлагат царевичен хляб. Опитай се да му попречиш да си събува обувките в кабинета ви или на улицата. Десният му крак малко се подува и той обича да му е свободен.
Ако можеш да отделиш време, преброй му кърпичките, когато пристигнат от прането. Купих му дузина нови преди да тръгне. Трябва да пристигне горе-долу по същото време, когато и ти получиш това писмо. Казах му веднага да намери твоя офис.“
Точно Бландфорд свърши да чете въпросното писмо и (както трябва да става в книгите или на сцената), нещо се случи.
Пърсивал, разсилният, с неговото изражение на пълно презрение към световното производство на фабрични части и кожени предавки, влезе, за да съобщи, че отвън един цветнокож джентълмен искал да види г-н Бландфорд Картърет.
— Въведи го — нареди Бландфорд ставайки.