Упражняване на настоятелността
Техниките по самозащита трябва да се упражняват с партньор, като тези репетиции също са толкова полезни, колкото и нефизическите техники. Редувайте се в ролите на нападател и жертва. Изпробвайте първо как ще се чувствате в ролята на жертва. Използвайте отстъпчивия език на тялото на жертвата, докато нападателят използва заплашителен език на тялото и нахлува в личното ви пространство, гледа ви отвисоко и сипе словесни заплахи. Повторете упражнението, като си размените ролите. Сега се упражнете в настоятелност, поставете ръцете си напред, като ясно извикате нещо от рода на „Спри! Не прави това! Остави ме на мира!". Почувствайте се като човек, който дава настоятелни нареждания, и като такъв, който ги получава. Колкото повече се упражнявате в устното изразяване на настоятелността си, толкова по-лесно ще ви бъде в реална ситуация.
Никога не казвайте на някого: „Разкарай се от тревата, глупако!“, дори и да не е прав. Нарекли сте го глупак, което неизбежно ще ескалира в крясъци от двете страни. Вместо това кажете: „Не стъпвайте по тревата, защото...“ Като обясните причините, няма да нараните гордостта на човека. Това му дава възможност да отмине и да се държи нормално. Когато група тийнейджъри вдигат много шум на улицата, не им казвайте: „Ей, я се разкарайте!“ Обяснете им защо искате да се държат по определен начин. Опитайте се с нещо като: „Вижте, вдигате доста шум, а майка ми се опитва да спи“ или „Баща ми току-що се прибира от нощна смяна“. Повечето хора ще разберат и ще реагират разумно. Когато им кажете да се разкарат, те няма да знаят с какво са сгрешили, но няма и да им е приятно някой да ги командва изнервено. Когато им посочите причина, те няма да се чувстват унизени, като се преместят другаде.
Избягвайте физически допир. Говорете тихо и никога не пипайте никого. Докосването дава повод и мотивира да ви сграбчат. Когато някой е изпаднал в истерия, никога не го удряйте през лицето, защото е силно възможно да ви върне удара. Говорете строго, преди да се опитате да спрете някого. Кажете: „Спри! Стой мирно! Тихо!“. Овладейте го с гласа си. Когато се опитате да говорите с
нападател по време на сблъсък, не заставайте в агресивна стойка. Скръстените на гърдите ръце са агресивна стойка, която освен това е тактически слаба, защото не можете да измъкнете бързо ръцете си и да се защитавате, ако някой рязко ви удари.
Когато разубеждавате някого да не ви приближава, дръжте ръцете си на нивото на гърдите с дланите навън. Това показва и отправената от вас команда: „Не се приближавай!“, а в тази ситуация ръцете ви са на точното място, ако ви потрябват, за да се биете. Отворените длани са миротворен жест, показващ, че не носите оръжие. Застанете под ъгъл към човека и никога не свивайте дланта си в юмрук, защото е много заплашително. Номерът е да сте настоятелни, без да плашите. Може да се опита да ви разсее, като ви размаха ръцете си и показва всички посоки, докато говори с вас. Не се оставяйте да ви подведе, като гледате във всички посоки едновременно. Използвайте периферното си зрение. Отпуснете се и гледайте човека срещу вас на височината на гърлото му.
Контролиране на гнева. Винаги трябва да контролирате гнева си. Гневът е този, който ви кара да заплашвате хората и в крайна сметка сам се забивате в ъгъла. При всички случаи искате противникът да ви подцени. Изпуснете нервите си и ще загубите настоятелността си. Освен това ще изгубите координацията си. Затова първо започнете боя със сърцето, а не със съзнанието си. Паднете ли ниско до зверския гняв, всичките ви зренировки ще отидат на кино, а вие ще се принизите до животинска сила и невежество. Гневът ще унищожи бойната ви дисциплина, а противникът ви, който също е трениран и е запазил по-голяма степен на хладнокръвие от вас, ще ви победи. Изключително важно е да заблудите нападателя, като го накарате да повярва в сигурността си, като контролирате себе си и запазите спокойствие и вътрешни сили.
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СТРАХА
Страхът е естествен спътник, когато ви нападат, всички го изпитват. Човек, който казва, че се страхува от най-малкото нещо, или се заблуждава, или има сериозно разстройство и трябва да се избягва като опасен за себе си и за приятелите си. Членовете на спецчастите изпитват страх както всички останали. Всъщност, ако някой твърди, че не изпитва страх, няма да премине през подбора.
Парашутисти