— Името ти? — попита го пианистът.
— Луи.
— Луи, Луи, ей, Луи…
Луи се приближи и чукна с пръст по клавишите.
— You don’t know?
Луи поклати отрицателно глава: „Не, не“. Не разбираше какво му говори мъжът.
— Try… try… there is nobody left, who cares?14
Той се отмести и Луи разбра, че му прави място до себе си, да посвири. Той седна, започна, отначало боязливо, наслуки, после взе по-яко да блъска. Черният се смееше. Луи се смееше. После черният направи „Не, не“ с глава и му показа как да изсвири един акорд, къде да постави пръсти. Луи повтори. После още един и още един…
— Уиски?
— Да, да — каза Луи, който се чувстваше вече ужасно пиян.
Черният поръча една бутилка и две чаши.
— Straight?15
Луи повтори „Straight?“, реши, че оня му иска пари, и изпразни джобовете си. Черният се разсмя, пляскайки се по бедрата.
— Joints? Smoke?16
Имитираше пушене. Луи кимна. Черният сви две цигари, една за себе си и една за Луи, и продължи урока.
— Hey, man, you can sing what you want with three cords… That’s fine. When you don’t know, just do lalala…17
Призори на Луи му се повръщаше от пиене, но беше щастлив. Повтаряше ла-ла-ла на три тона и пееше всички песни… Черният се надигна, клатушкайки се.
— Hey, man, I have to go…18
Луи го проследи с поглед.
— Tomorrow?19 — попита той.
— You mean tonight? — поправи го черният, прихвайки силно с пресипнал глас. — ОК, Louie, tonight…20
Заклатушка се и за да си проправи път, разбутваше масите, които падаха с трясък. Луи отпусна брадичка на пианото и се унесе в сън.
Така премина първата му сватбена нощ.
Следващите дни бяха изтощителни. През деня обикаляше Париж с Елизабет, катереше се по Айфеловата кула, крачеше из залите на Лувъра, пързаляше се из салоните на Версай. Вечер тайно сипваше леко приспивателно в чашата с вода, която даваше на Елизабет, и слизаше при Били пианиста.
Елизабет недоумяваше защо се чувства толкова уморена, Луи обясняваше, че за това е виновен Париж, завиваше я и слизаше в бара.
След като клиентите си отидеха, Били поръчваше една бутилка, свиваше по някой друг джойнт и учеше Луи да свири.
Били беше родом от Мисисипи. От дете свиреше на пиано, без изобщо да познава нотите.
— Nothing. I don’t know anything about music. Just listening to it and then lalala… That’s enough you know, when you like it…21
Луи схвана, че имал жена и пет деца там и пътувал, за да се разведри, защото нали ти е ясно, „You know one wife and five kids“22. Той разперваше пръсти „едно“ и „пет“, извивайки рамене, сякаш му бяха отзад на гърба.
— Невъзможно, Луи. Невъзможно. Те изяждат теб… Тогава мен отива, отива… Париж. А! Париж…
И той засвирваше „Париж това е Айфеловата кула, забила връх в небесата, казват, хубава е, казват, грозна е, само дето без нея Париж нямаше да е Париж…“. Луи знаеше думите на песента, но не можеше да я изсвири и Били го научи.
Били му предаде целия си майсторлък за една седмица. Луи се гледаше в огледалото и се намираше красив с тъмните сенки под очите.
Последната нощ беше толкова тъжен от предстоящата раздяла с Били, че през цялото време му разказва за Понсе.
— Има ли бар там? — попита Били.
Бар в Понсе! Не, не, Луи поклати глава отрицателно.
— No music! — ококори очи Били.
— No music — потвърди Луи, кимайки.
— Buy some records!23
— Good idea… records!24 — съгласи се Луи, кимайки одобрително.
След като се върнаха в Понсе, Луи си купи пиано и плочи. Изпразни спестовната си книжка. Тогава за пръв път се спречка с баща си.
— Като си помисля как цял живот, цял живот се борих, за да ти дам образование, солидна база, да те възпитам в духа на истинските ценности, а ти как постъпваш! От раз прахосваш всичките си спестявания! Замисли ли се какво ще стане, ако нещо ти се случи? Вече не си сам! Вече имаш от-го-вор-нос-ти! Даваш ли си сметка какво означава това! — крещеше баща му.
Шубето, помисли си Луи, той се опитва да ме зарази със собственото си шубе.
Не се огъна — купи пианото и плочите. Елизабет не се намеси. След като Луи искаше пиано…
Двамата обитаваха пристройката до училището, докато Анри Гаяр излезе в пенсия.
17
Хей, човече, можеш да изпееш всичко каквото искаш, с три тона. Чудесно. Когато не знаеш, просто повтаряй ла-ла-ла… (англ.). — Б.пр.
21
Нищо. Съвсем съм невеж в музиката. Просто я слушам и след това ла-ла-ла… Достатъчно е, когато я обичаш. (англ.). — Б.пр.