Същата вечер, след като Мартин се върна от английския, Матилд отиде в стаята й. Искаше да й разкаже за преживяното приключение. Мартин я изслуша с усмивка.
— Говорите ми странни неща, Матилд. Доколкото виждам, за вас това е откритие, нещо ново, нали?
Матилд леко се изчерви.
Мартин продължи:
— Майка ми беше ангажирана изцяло в политическите борби. Мен ако питате, бих предпочела да се беше посветила на женската кауза. Политиката е капан за тъпаци, така мисля аз, това е моят девиз. Няма партия, която да се вълнува от съдбата на жените. Впрочем не виждам смисъла от такава партия. Всяка жена трябва сама да се освободи. Преди да замина за Ню Йорк, ще ви дам книгите си, сред тях има някои доста интересни, сама ще видите.
— Не можете ли да ми заемете една-две още сега?
— Добре, но запомнете добре едно нещо, Матилд! След това вече няма връщане назад. Какво ще правите с всичките си нови идеи в Питивие? Ще си създадете само неприятности.
— Ще постъпя според обстоятелствата.
Мартин й даде да прочете книгата на Бети Фридан25 „Женската мистика“.
— Как мислите, дали ще мога да я разбера? — притеснено попита Матилд.
— Да, разбира се — успокои я Мартин майчински.
Чувстваше се странно, че именно на нея се е паднало да запознава госпожа Тасен с феминистката литература. Развълнува се.
Матилд се върна от Флоренция разхубавена, загоряла, различна. Лакома и сериозна. Лакома за знания, прилежна и сериозна като ученичка.
Запасяваше се за зимата. Събираше книги, посещаваше концерти, изложби…
— Такава повече ми харесвате, преди се притеснявах от вас — каза й Мартин.
— Защо се притеснявахте?
— Не знам точно защо. За мен семейство Тасен си беше друг свят. Свят на привилегировани, които използват специални прибори за риба и разговарят на културни теми, докато се хранят.
— Вярно, така е. Но аз никога не съм отделяла време за себе си. Правех всичко в името на мъжа ми и на децата. От време на време си задавах разни въпроси, но не можех да им отговоря и отново се оставях да ме погълнат ежедневните грижи. Едва миналата година отидох на почивка за пръв път сама, представяте ли си?
— Мама никога не е ходила сама на почивка — въздъхна Мартин.
— Ето виждате ли… С нея сме от жените, които откриват живота късно. На четирийсет и пет години.
Бенедикт наблюдаваше Матилд с безмълвното отвращение на майка, която гледа пъпчивата си дъщеря, влюбена в кинозвезда.
Не я разбираше. Ако би дръзнала да изкаже на висок глас какво мисли, щеше да заяви, че й е смешно да гледа как Матилд започва да чете книгите на Мартин, как иска да се върне на училищната скамейка, как се облича… Матилд носеше широки панталони, индийски туники, сплиташе косата си на дълги плитки, които падаха свободно на раменете й. Най-смешното в цялата работа беше, че всеки ден отлагаше завръщането си в Питивие.
— Мамо, вече сме на прага на новата учебна година!
— Не преувеличавай, скъпа, има още цяла седмица.
Когато се хранеше, Матилд издаваше странен звук: челюстите й пукаха и леко поскърцваха. Преди не обръщах внимание, нервираше се Бенедикт.
— Нека веднъж и баща ти да види какво е, пък и той може да се справи много добре.
— Татко да тръгне да купува тетрадки и учебници, как го виждаш? Чуваш ли се какви ги говориш!
— Защо не?
— Ясно. Книгите на Мартин са ти размътили мозъка!
— Няма да е лошо и ти да ги прочетеш.
— Нямам нужда.
— Не съм много убедена.
— Какво искаш да кажеш? — отвърна Бенедикт с агресивен тон.
— Нищо особено.
— Благодаря, нямам нужда. Нямам желание да заприличам на превъзбудените американки, които манифестираха по нюйоркските улици!
— Такава ли ме виждаш вече? — попита Матилд, изненадана от яростната реплика на дъщеря си.
— О, мамо! Дай да сменим темата, искаш ли. Иначе ще се скараме, а не ми се иска, пък и не виждам смисъла.
— Не ми се струва чак толкова страшно. Казват, че все някой ден трябва да убием майка си.
25
Бети Фридан (1921–2006) — американска феминистка, психоложка и писателка. Книгата й „Женската мистика“ е смятана за манифест на феминизма. — Б.пр.