— Маниакът ли беше? — осведоми се Валери, която се справяше успешно с второ кисело мляко.
— Не, не, един приятел, с когото ще излизам на вечеря.
— Искам да те предупредя, че ако оня се обади пак, вече знам как да му отговоря. Ще му кажа: „Аз съм“, да видим какво ще ми каже.
Защо винаги попадам на мъже, които се държат зле с мен? Или пък изобщо не ми обръщат внимание. Ваната беше малка, Жюлиет не можеше да се излегне в нея с цял ръст, затова се налагаше да избира дали да й е студено на раменете, или на краката.
На всичко отгоре се старая, мия си косата, излъсквам се, парфюмирам се… Заради някакъв дръвник с глава на костенурка. Как да се облека? Не прекалено секси, ще вземе да си помисли, че съм му в кърпа вързана, но достатъчно все пак, за да ме целуне, както го направи оня път насред тротоара.
Той я чакаше на бара в хотел „Ленокс“ пред чаша уиски. Пиеше на едри глътки, сякаш се наливаше с най-обикновено червено вино. Взе си чашата и седна на пианото. Раменете му се тресяха, пееше песента на „Бийтълс“ „Obladi, oblada, life goes on…“ очите му искряха.
— Хайде да ядем, гладна съм — каза Жюлиет.
Той кимна, стана от пианото и отиде при бармана. Плати си уискито и му прошепна на ухото:
— Може ли да ми дадеш стая за тази нощ?
Усмихнат, барманът кимна.
— Окей, имаш късмет, шефът е в Цюрих, обаче утре в осем да те няма. Ясно?
Луи му пусна една банкнота от петдесет франка в ръката. Ще я чукам, и то в луксозен хотел…
Отидоха да вечерят. Влязоха наслуки в един ресторант на улица „Верньой“. Докато тя търсеше в менюто най-евтините блюда, той си взе още едно уиски. Разговорът не вървеше. Гледаха се и тя се изчервяваше. В брадата му се бяха заплели нишки от лимон, но не я отвращаваха. Очите му искряха, зъбите му блестяха, ръцете му не намираха покой и на нея й се искаше да я прегърне. Веднага. Защо да чакат, след като може да бъде прекрасно още сега. От време на време вдигаха поглед и се усмихваха един на друг, след което отново се вторачваха в чиниите си, ядяха бавно и без охота. Той помоли за сметката, плати и предложи: „Да тръгваме“. Тя го последва.
— Ще дойдете ли с мен в хотела?
— Да.
— В стая?
— Да.
— Защо?
— Защото ви желая.
Тя не сведе поглед, не се изчерви.
Гледаше го в очакване.
Легнаха в голямото легло.
Не губиха време.
Той я сграбчи, разтвори краката й, зарови лице в нея и започна да мърмори напевно: „Обичам това нещо, обичам това нещо“.
Твърдението й се стори малко безлично, после изобщо престана да мисли.
Тя свърши в устата му. Той свърши в нея. Толкова бурно и с такава сила, че се преви надве и извика.
На сутринта барманът Албер се появи със закуската. Ароматът на кафето го събуди. Той отвори едно око, погледна я и каза:
— Бяхме страхотно нетърпеливи вчера.
Тя направи опит да се гушне в него, но той я избута и грабна чашата с кафето. След малко попита:
— Ще си уговаряме ли среща, или ще оставим на случая?
— Нека оставим на случая.
Облякоха се. Надникнаха в коридора и се измъкнаха от стаята. Навън ги посрещна сива и студена ранна утрин.
— Ами… тогава… Привет. Доскоро.
— Доскоро.
В канавката се разхождаха гълъби. Един черен и кльощав метач небрежно размахваше метлата. От хлебарницата се носеше мирис на прясно изпечен хляб, зарзаватчията нареждаше портокали на витрината.
На първите страници на вестниците Жюлиет прочете: „Свръхзвуковият самолет «Конкорд», облог за десет милиарда“. Облог. Отново се намесваше случайността.
Чувстваше се уморена и задоволена. И леко изненадана от тази нощ, напълно различна от съботните нощи, на които бе свикнала в Питивие. И твърдо решена да я повтори.
— По дяволите! Пак забравих да го попитам как се казва!
Глава 10
Казва се Луи. Луи Гаяр5.
По-рано не харесваше името си — как е възможно човек да изпитва чувство на безпокойство, притеснение и страх с такова име! Сега го развяваше като знаме. „Луи Гаяр“, звънко се провиква на прослушванията, на които се явява. Или Гаяр Джуниър, когато се вижда като холивудска звезда. И още, кратко и ясно, „Гаяр“, когато се обажда на някое момиче. Задължаващо име и физиономия на костенурка! Злополука при триста четирийсет и седмото делене на клетката и ето на, пропуснал съм да се сдобия с брадичка. Благодаря, татко. Благодаря, мамо.