Настаниха го отдясно на госпожа Тюил. Красив като парижанин. Непринуден като американец. С калифорнийски загар. Прекарал две седмици в Лос Анджелис. В Ел Ей, както казваше той.
Жюлиет седеше срещу баща си. Докато пееха, го чу да си мърмори: „… апибьорд дей ту ю, апибьорд дей ту ю“, и едва се сдържа да не избухне в смях.
Компанията включваше още Бенедикт, Мартин и баба й Минет.
— Хайде, духни, скъпа, угаси ги от първия път всичките и най-съкровената ти мечта ще се сбъдне.
Скръстила ръце на гърдите си, госпожа Тюил не изпускаше от очи дъщеря си.
Жюлиет си пое дълбоко въздух, изду гърди, както правеше Режина, преди да започне да се разпява в банята сутрин, и духна деветнайсетте розови пламъчета, умолявайки света Схоластика: „Моля ви, направете така, че да се омъжа за него. Знам, че бракът не е по вашата част, след като сте се отдали на пост и молитва, но ви умолявам от дъното на душата си…“.
Деветнайсетте свещички угаснаха едновременно и Жюлиет изръкопляска, увисна на врата на майка си, на баща си, разцелува Мартин, Бенедикт и Минет.
— А за мен няма ли целувка?
Жан-Франсоа стана от масата, прегърна я и леко я целуна в ъгълчето на устните, хвърляйки й поглед, преливащ от толкова обещания, че Жюлиет се обърка като малко момиченце. Обгърнал с ръка раменете й, той добави:
— Искам да вдигна тост за най-красивата, най-умната и най-многообещаващата девойка от улица „Курон“ и авеню „Рап“!
Присъстващите изръкопляскаха бурно. Минет замърмори: „Авеню Рап, авеню Рап“, и се наложи госпожа Тюил да остави чашата си, за да й обясни. Жан-Франсоа топна пръст в чашата с шампанско и сложи малко „Мое е Шандон“ зад ухото на Жюлиет, която се сгуши от удоволствие.
— А сега подаръците! — извика Мартин, според която празникът започна да нагарча от сладост.
— Да, подаръците, подаръците — възбудено скандираше Жюлиет.
Госпожа Тюил ги бе наредила в една кошница и сега започна да ги вади и да ги връчва един по един на дъщеря си. Плетен шал от Минет, да се намята, докато чете в леглото. Жюлиет смигна на приятелките си. Чек от мама и татко, небесносиньо плюшено мече от Мартин и сребърна верижка от Бенедикт.
Жюлиет ги разцелува, завика, че е прекалено, че няма нужда…
„А той?“, зачуди се тя, взирайки се в дъното на панера. Нищо ли не ми е купил?
— And all the way from Disneyland for Miss Juliet Tuille6…
Жан-Франсоа размахваше един пакет и някаква кутийка. Жюлиет ги взе, пламнала от смущение. Не ме е забравил, сетил се е за мен, докато е бил там.
Тениска и часовник с Мики Маус. Единствена тя от цял Питивие щеше да носи такива.
Разцелува го и каза: „Благодаря, благодаря, толкова съм доволна“. Отиде и се гушна в майка си, защото всеки миг щеше да избухне в сълзи.
Жан-Франсоа Пенсон извади пура от калъфа си и я подаде на господин Тюил, който отказа.
— Аз пък искам една — звънко се провикна Жюлиет.
Госпожа Тюил я изгледа неодобрително.
Жюлиет взе пурата „Давидоф“, която й подаваше Жан-Франсоа.
— И аз искам — не закъсня да се обади Мартин.
— Ей, по-кротко, госпожици, ще ме оставите без пури, няма да имам какво да пуша после.
Първата ми пура. Пак ще си пожелая нещо. За всеки случай. „Света Схоластика, знам, че се повтарям, но непременно трябва да се омъжа за него. Не може да бъде другояче…“
Така един ден ще идваме на гости на родителите ми и децата ни ще сядат около масата.
Телефонът звънна и госпожа Тюил отиде да вдигне.
— Кой ли може да се обажда по това време?
Телефонът беше на стената, в антрето, до четката за дрехи и закачалката.
— Теб търсят, Жюлиет.
Жюлиет учудено повдигна вежди и стана от масата.
— Някакъв мъж — каза майка й с тайнствен тон, подавайки й слушалката.
— Ало — каза Жюлиет, правейки знак на майка си да се върне на масата.
— Най-готиното дупе на света, предполагам?
Жюлиет понижи глас.
— Откъде имате телефона ми?
— Елементарно, скъпа. Обадих се на бавачката ви. Държах се учтиво и възпитано. Обясних, че се интересувам от бетон и ми се налага да се свържа с вас колкото е възможно по-скоро. Номерът мина.
— Ясно.
Странно усещане, да говори с него в родния си дом.