Друго я вълнуваше много повече — новите разкрития около аферата Маркович8, които хвърлиха сянка върху репутацията на премиера Помпиду и съпругата му.
Всички се нахвърляха един срещу друг. И Виртел, и той беше нервен. Опасяваше се социалните безредици да не съсипят предприятието му.
— Ако има промени по върховете, кой може да ми гарантира, че няма да ни натресат някоя марионетка от левицата? С тия хитреци човек винаги трябва да има едно наум.
Само като се сетеше колко трудно преглътна миналогодишните споразумения от Гренел за повече „социална справедливост“. Затова сега не беше настроен да понася нови обиди, нито да се лови на нечия въдица.
Вълнуват се единствено от дребните си лични интереси, мислеше си Жюлиет с отвращение. Не виждат по-далече от носа си. Знаят само да си броят парите и да мрънкат.
Или да се чукат.
Виртел не пропускаше случай да я приклещи между стола и бюрото си.
Чудя се защо не ме изхвърли, защо все още не го е сторил? Щеше да е много по-просто. Аз не върша нищо полезно…
Най-накрая отстъпи и прие поканата му за вечеря.
Беше една от обичайните вечери, тя се размотаваше, умът й скачаше от една мисъл на друга, полагаше страхотни усилия да не се втурне и да изпразни хладилника. Унгрун гледаше по телевизията „Сцена на звездите“, циркови изпълнения, както правеше всяка вечер след уикенда, прекаран в Довил.
Върнала се бе оттам със зачервени, облени в сълзи страни, лицето й лъщеше, сякаш имаше температура — приятелката и гаджето й за секунда не я оставили на мира, искали да правят тройка. Задушаваше се от ридания и едва успя да промълви:
— Виждаш ли, права бях да не излизам. Тук хората са отвратителни…
Точно когато барабанът оповести тържествено номера с тройното салтомортале, Валери почука на вратата и съобщи, че търсят Жюлиет по телефона.
— Добър вечер, малката ми Жюлиет, Едмон се обажда… Едмон Виртел.
— Добър вечер.
— Какво прави малката Жюлиет?
— Гледа телевизия.
— Много добре. Какво ще каже Жюлиет, ако я поканя на вечеря в „Максим“?
„Максим“, страхотно…
— Нямам подходящ тоалет.
— Няма проблем. Вземете назаем от някоя приятелка. Побързайте, идвам веднага.
Той затвори.
Едва успя да облече една рокля на Унгрун от златисто ламе, да се гримира, да се погледне в огледалото, изненадана от вида си, и той звънна на вратата. Горд от себе си, в черен смокинг, небрежно наметнал шлифера на раменете си, той я отрупа с комплименти, като я душеше по рамото и повтаряше:
— Каква кожа, боже мой, каква кожа…
За малко да се откаже и да отиде да си легне. Надделя желанието да стъпи в „Максим“. Взеха си довиждане с Унгрун и излязоха.
Пред сградата чакаше един ролс-ройс.
— Ваша ли е? — смаяна, попита Жюлиет.
— Да, обаче я изкарвам от гаража само в по-особени случаи! — изграчи той, поглеждайки я многозначително.
Ролсът беше като по филмите, облицовано с дърво купе, вградено барче, двигателят беше толкова тих, че се чуваше тиктакането на часовника. Жюлиет се настани внимателно на седалката.
Услужливият портиер в „Максим“, почтителното отношение на гардеробиерките, стълбището в червено и златно, огледалата по стените, целият декор бе като от приказка. Приземи се внезапно, когато Виртел, след като направи поръчката, взе ръката й в своята. Стори й се вулгарен и недодялан, въпреки отлично скроения смокинг, който му стоеше добре.
Той заговори за жена си, за децата, за предприятието, за любовта и смъртта. Какво си въобразява, от къде на къде ми разказва всичко това, помисли си тя, историите му изобщо не ме интересуват! Защо ли не млъкне и не ме остави да се насладя на обстановката! Но мъжът насреща й продължи, сега говореше за бетона, повтаряйки всичко, което тя знаеше наизуст: якост, лекота, непропускливост…
— Бетон, по-лек от водата, нали това искате да кажете! — прекъсна го тя, отегчена.
Да ми говори за бетон в ресторант „Максим“!
— Точно така, бетон, който плава, но в същото време е достатъчно як, за да послужи за направата на автомагистрала.
8
Става дума за убийството на Стефан Маркович, югославски авантюрист, бодигард на Ален Делон. Имало съмнения, че са замесени кръгове около бившия премиер Жорж Помпиду. В крайна сметка е обвинен корсиканският гангстер Маркантони, но и той е оправдан поради липса на доказателства. — Б.пр.