Да бе, и какво още! Например да се разчекна и да подпирам акведуктите на магистралата! Каква липса на такт, уникално! Все на нея се падат такива, сякаш е абонирана за подобни недодялани типове!
Изведнъж през залата премина тих шепот и всички погледи се обърнаха към тях. Жюлиет сведе очи, пламнала от смущение. Чули са разговора ни и ни презират…
После осъзна, че присъстващите не гледат тях, а хората на съседната маса. Извърна леко глава и зърна Аристотел и Джаки Онасис в момента, в който сядаха.
Истинските. Онези от снимките.
— Нормално. Това е неговата маса — поясни Виртел с безразличие.
Вече можеше да й говори каквото му хрумне, да плъзне ръка по гърба й, да залепи устни на дланта й, вниманието й бе изцяло погълнато от най-прочутата двойка на света.
Господи! Като разкажа в Питивие какво съм видяла, ще идват да ме посещават като Бернадет Субиру9 в пещерата й.
Говореха си на английски. Много малко. Гласът й беше тъничък, глас на малко момиченце. Поръча си раци и салата. Той взе сьомга и печено. И шампанско „Круг“.
— Good for the body — каза й той, докато й наливаше.
Той е много дребен, посивял. Тя е красива. Хапва едва-едва и топи устни в чашата, сякаш пие лекарство. Ако пиех и ядях като нея, може би щях да съм красива и прочута също като нея, мислеше си Жюлиет, очарована.
Припомни си всичко, което беше погълнала, и се засрами.
Когато Виртел й даде знак да стават, хвърли последен замислен поглед към двойката. Дотогава бе склонна да смята, че хората, които виждаме по страниците на вестниците и списанията, не са истински, не съществуват в действителност.
Настаниха се в колата и Виртел сложи ръка на коляното й със собственически жест. Тя леко я отмести.
Отново се измъкна под претекст, че е смъртно уморена. Прекалено много шампанско, крем сабайон, прекалено силни емоции. Той се нацупи и продължи да шофира, без да продума. Тогава с тъничко момичешко гласче тя обеща: следващия път, съвсем скоро — и заглади положението.
Една друга вечер реши да се обади на Жан-Франсоа Пенсон. Задаваше си въпроси относно сексуалната му ориентация и искаше да е наясно.
Той я заведе на вечеря в ресторант „Берту“, близо до Пантеона, където „всичко е прясно сготвено, нищо не е претоплено“. Това пишеше отдолу на листа с менюто. Жюлиет беше израснала с мисълта, че храната по ресторантите е вредна за стомаха. Майка й непрекъснато го повтаряше.
Беше препълнено и задушно. Тя си изхлузи обувките под масата, проверявайки опипом къде точно е лявата и къде дясната. Той я погледна топло и нежно — запазената му марка — и тя се запита дали ще има достатъчно смелост да открие огъня.
Сервитьорът донесе менюто. Жюлиет си поръча един скоч.
— Да не си започнала да пиеш? — изненада се Жан-Франсоа.
— Да.
— Два скоча — поръча той.
Скоро поръчките пристигнаха. Жюлиет гаврътна уискито на екс, пое си дълбоко дъх и започна:
— Бих искала да те попитам нещо…
Той я слушаше с вид на учител, на когото двойкаджията на класа задава заплетен въпрос.
— Да, добре.
— Защо не спиш с мен?
Той я изгледа смаяно.
Мамка му. Прекалено директно, отбеляза тя, трябваше да го попитам със заобикалки.
— Кажи ми…
Направо му се молеше. Той стоеше безмълвен. Беше другаде, сякаш се бе приютил под навес и чакаше дъждът да спре, за да продължи пътя си.
— Защо? Да не би да не си падаш по жени?
Той гръмко се разсмя и едва не се задави с бучката лед.
— Настина ли го мислиш, Жюлиет?
— Не, обаче…
— Напротив, мислиш го.
Той продължи да се смее и Жюлиет се подразни.
— Искам да разбера защо ме целуваш и после край, дотам. Смяташ, че не съм хубава, така ли? Харесваш само блондинки? Искаш ли да се изруся?
Смехът му секна, той се пресегна и я хвана за брадичката. Също както направи в колата, под уличната лампа, жест, с който подсказваше, че предстои нещо сериозно.
— Чуй ме добре, Жюлиет. Аз те обичам…
— Обичаш ме?
— Като сестричката, която не съм имал.
Тя наведе глава. Какъв е този мой късмет, всички искат да ме чукат, само той не, защото за него съм малкото сестриче.
— Признавам, държах се малко двусмислено с теб. Бях прекалено нежен. Ти си сладка, много си сладка… знаеш го… и аз много те харесвам.
9
Бернадет Субиру — млада жена от град Лурд, на която Богородица се появява многократно. Умира на 35 години. През 1425 г. е провъзгласена за блажена, а през 1933 г. е канонизирана от Католическата църква. В пещерата в Лурд, където е погребана, се стичат хиляди поклонници. — Б.пр.