— Самичък ли се грижите за градината си?
Преди да влязат в къщата, бе забелязала леха със зеленчуци.
Попадна точно в целта: Шарл Милал прекарваше времето си в градината, садеше, пресаждаше, сееше, изграждаше парници за по-деликатните култури. Тя се направи, че не забелязва гневното изражение на Луи, и потопи премрежения си от гъстите мигли поглед в бледите очи на Шарл Милал.
— Господин Милал — поднови атаката Луи, — можете ли да ни обясните на нас двамата как сте успели да накарате това парче бетон да плава? Защото съм силно заинтригуван още от деня, в който се запознахме с вас.
Странно, но Милал не избягна отговора.
— С кръвта, която съм добавил към сместа. Плюс още една добавка, която ще запазя в тайна. Обаче кръвта е основното.
Жюлиет изкриви лице в гримаса.
— По лицето ви виждам, че сте отвратена — каза Милал.
— Малко, да… Сигурно мирише на кръв.
— Съвсем не. Миризмата на кръв се неутрализира от цимента.
— Откъде се снабдявате с кръвта? — попита Луи. — От болниците ли?
Шарл Милал се усмихна. Всички питаха все едно и също.
— Не познахте! От кланиците. Оттам излизат сто и двайсет хиляди тона годишно и те не знаят какво да правят с нея! Кръвта изтича директно в природата.
На немия телевизионен екран Пиер Сабаг с лулата си беше заменен от инспектор Бурел10 с неговата лула. Шарл Милал обясни, че не бил единственият, който добавял кръв в бетона — използвали я също за избистряне на виното, за производство на торове, на пяна за пожарогасители, в козметиката и фармацията…
Жюлиет слушаше, зяпнала от изненада.
Никога не би повярвала, че дребният господин знае толкова неща.
Никога не съди за хората по външния им вид или по сгъваемата масичка за къмпинг, каза си тя.
Бетонът, примесен с кръв, беше познат на Шарл Милал от детските му години, когато прекарваше лятото при чичо си в Турен. Погълнат от изучаването на декоративните рибки, чичото даваше пълна свобода на действие на племенника си. Малкият Шарл прекарваше почти цялото си време в компанията на Огюст, общ работник, иконом, с една дума, човек, върху чиито плещи лежеше всичката работа в къщата и край нея.
Шарл беше изключително любознателен. Вълнуваше го всичко: гъсениците, които се превръщат в пеперуди, разсаждането на ягодите, изолацията на мазето.
Един ден Огюст го повика от прозорчето на мазето и го помоли да му занесе долу двете кофи, които бе оставил на двора. Едната беше пълна с вода и черен сапун, другата с кръв. Шарл ги свали в мазето, стискайки зъби да не повърне, всеки път, когато гъстата течност тихо се плискаше и острата миризма стигаше до ноздрите му. „Няма нищо по-добро от това, да добавиш малко кръв в бетона, за да не пропуска влагата“, обясни му Огюст. Още една вълшебна история за малкия Шарл — кръвта срещу влагата! Той не откъсваше очи от мъжа, който изля съдържанието на двете кофи в едно корито и замеси някакъв отвратителен на вид хоросан. После нанесе странната смес по стените и тавана. С годините Шарл свикна с пълните с кръв кофи и без капка емоция започна да забърква странната микстура на Огюст. Също както стана експерт по разсаждане на ягодите и се научи да поддържа зеленчуковата градина.
Затова пък беше пълен невежа по отношение на жените. Нужни му бяха пет брака, за да се убеди окончателно в това. Реши да не прави повече опити.
Не се сърдеше нито на жените, нито на мъжете. Бе надарен с прекалено буйно въображение и всяка вечер в ума му се раждаха нови и нови идеи за къщи, планове за декоративни заводи, отражателни части от стени… идеи, които споделяше с приятелите си в кафенето на ъгъла, до Академията за изящни изкуства, и които по-късно откриваше с изненада включени в официални проекти, наградени с медали от общонационалните конкурси.
С диплома на архитект в джоба, Шарл реши да се държи по-резервирано и да пази за себе си чудатите си идеи. През 1965 година се зае с реализацията на една идея от детските си години, когато се опитваше да избяга от разправиите на родителите си. Ставаше дума за жилище с подвижни стени. „Ако крещите много силно, дръпвам стената, за да не ви чувам.“ Беше си поиграл и начертал план на жилището — на хартия изглеждаше обещаващо. След години, въодушевен от неотдавнашния си брак — последният, реши да даде зелена улица на мечтата си. Животът беше прекалено кратък, за да не се поддаде на такова лудо изкушение. Освен това, какъв е смисълът да си си създал име, положение, да си направил пари — с една дума, да имаш сила, влияние, ако не ги разиграеш.