Тя се отпусна бавно и безмълвно на стола си. Той взе мълчанието й за съгласие и продължи:
— … И още нещо: всяка година ще ти давам премия — бижу, кожено палто, картина, акции, за да нямаш усещането, че се обезценяваш. Това ще бъде коледният ти подарък.
Той широко се усмихна, удовлетворен от офертата. Запали угасналата си пура. Поръча още едно кафе и сметката.
— Разбира се, свободна си да имаш личен живот, при условие че не нарушава договорката ни. Ще правиш каквото искаш, не ме интересува. Ето това е, Жюлиет, вече си наясно. Искам да ми дадеш отговор след една седмица.
Сервитьорът донесе сметката. Той я уреди. Остави голям бакшиш: банкнота от петдесет франка, която намачка, преди да я хвърли върху останалите пари. Сервитьорът благодари с поклон. Виртел помоли да му донесат палтото.
— А, да не забравя! Няма смисъл да се връщаш на работа. В този плик съм сложил заплатата ти за септември. За целия месец, след като вече е започнал, значи трябва да се заплати, както се плаща паркирането. Сега вече няма да има нужда да работиш. Ще си живееш като кралица!
Той й намигна откровено и неприкрито, ухилен до уши, и остави един плик на масата.
— Значи се договорихме: след седмица на същото това място, по същото време и по същия повод, а?
Той отново се усмихна. Взе ръката й и я целуна. Тя безучастно се остави на допира на устните му. Усмихната, гардеробиерката чакаше с дрехите им. Той се облече и пъхна петдесет франка в ръката й.
— Госпожицата ще си вземе якето на излизане, така ли? — осведоми се жената.
— Не, оставете го тук. Така е много добре… Хайде, хайде.
Той се наведе към Жюлиет.
— Доскоро, скъпа.
— Довиждане, господине.
— От сега нататък ще трябва да ми казваш Едмон!
Той леко я целуна по косата, изправи се, на вратата се обърна и й махна с ръка за довиждане.
— Госпожицата ще поръча ли още едно кафе? — мазно я попита оберкелнерът.
Жюлиет го отпрати с жест и хвана с две ръце главата си. Каква тъпачка! Мръсна, омърсена, така се чувстваше. И сразена.
Цялата тази работа с назначението й беше едно голямо недоразумение. Беше го оставила да се задълбочи. Сега вече историята приключи, както беше започнала, и недоразумението така си и остана неразсеяно.
Днес си плати. Кеш. Стоеше, хванала с две ръце главата си, и изпитваше усещането, че е затънала в кал.
Глава 7
— Госпожице Маро!
Мартин стреснато се обърна. Госпожа Гранжие, управителката на магазина, беше излязла от стъклената си кабина и стоеше пред нея. Изглеждаше сърдита. Ужасно сърдита.
— Госпожице Маро, каква е тази поръчка за шестстотин кутии кисело зеле с наденица по елзаски, първо качество?
Краткият и директен въпрос подсказваше гняв, готов всеки миг да прелее. Безпогрешен знак. Както и лекото потреперване на горната устна, напрегнатото изражение и ярката червенина, обляла лицето на госпожа Гранжие, обикновено безизразно и безцветно. В нормален ден тронясаната в стъклената си кабина госпожа Гранжие напомняше на бидон с мляко. Мартин ненавиждаше млякото още от детската градина, още откакто Пиер Мендес Франс11, в името на увеличаването на млеконадоя на френските крави, беше постановил всяко френско дете да получава по чаша мляко в междучасията… което опропастяваше всякакви игри на дама и на гоненица. Как да тичаш и да подскачаш, когато в корема ти се бълника съдържанието на едно кравешко виме! Оттогава Мартин предпазливо избягваше всякакви млечни продукти. В това число и госпожа Гранжие.
— Хм…
Наистина ли е направила подобна поръчка? Посред лято? Отчаяно се замъчи да си припомни какво беше отбелязала в протокола за поръчки.
— Август месец! — разбесня се бидонът с млякото. — Това си е направо саботаж.
— Извинявайте, госпожо Гранжие, сигурно нещо съм се разсеяла за момент.
Вероятно съм объркала сезона. Представила съм си, че съм на Северния полюс, през януари, когато звънчетата на шейните подрънкват весело, дрън-дрън, а моряците се прибират при жените си, след като са наловили бутилирано рибено масло на полярния лед… А може и да съм решила, че е било Вси Светии, че сме на голия, обрулен от ветровете връх на Вогезите, където вълците вият на умряло, а ти се затваряш у дома да се насладиш на вкусно кисело зеле с наденички, на топло до горящата камина.
— Госпожице Маро, още една такава грешка и ще ви върна обратно на касата!
11
Пиер Мендес Франс (1907–1982) — френски политик, радикалсоциалист, участник в Съпротивата, министър на външните работи, за кратко министър-председател. — Б.пр.