— Айде, какво чакаш? Сваляй гащите да те видя какво можеш. Хахахаха, никога досега не съм го правила с девствено момче! — отбеляза Шушонката.
Фараона почервеня от срам, обаче меракът си е мерак, и така той си събу мръсните, раздърпани дънки, заедно с белите си слипове. В следващия момент Шуши избухна в още по-истеричен смях. Никога досега тя не беше виждала по-малък и спаружен член.
— Какво се смееш, ма?
— Лелеее, колко ти е малък, Фараонче, хахахахаха! Едвам се вижда! Хахахахахахахха!
— Млъквай! Хайде пипни го! — заповяда Фараона.
Освен че му беше адски малък, очевидно нашето момче изпитваше трудности и с ерекцията. Дали от амфетамините, или от срам, колкото и Шуши да се опитваше да го събуди, малкият приятел отказваше да се приведе в работен режим.
След три-четири минутна борба Шуши се отказа и си върна прашките на мястото им.
— Фараонче, съжалявам, няма да стане. Не ти става, ти не можеш.
На Фараона му потънаха гемиите. Не знаеше нито какво да направи, нито какво да каже. Обу си панталоните, излезе на балкона и си запали цигара, а Шуши просто си тръгна.
— Шоп, спирам, да пикая. Добре ли си? — попита Пехливанката, след като спря на една отбивка и отвори багажника.
— Къде сме?
— Малко след пети километър. Качвам те на магистралата и обръщам.
Бояджията направи няколко крачки и се спря до едно крайпътно дърво. Разкопча си панталона и започна да пикае. В този миг лампата на Мокрия отново светна и абсолютно по инерция слезе от багажника, качи се в колата, която, също като тази на Котвата, стоеше на ръчна спирачка с работещ двигател. Мокрия скочи на шофьорската седалка, тресна вратата, освободи ръчната и даде мръсна газ. Както си пикаеше, бояджията се обърна наляво и се насра. Мръсния шоп току-що му открадна аудито по абсолютно същия начин, както присвои мерцедеса на Котвата. Веско Пехливанов не можеше да повярва. Тръгна да бяга след колата, но нямаше никакъв шанс да я настигне. Мокрия я беше набримчил на 6000 оборота и буталата на двигателя направо щяха да изхвърчат. Движеше се със 150 км/ч.
— Да ти еба мръсния шопски гъз, копеленце шопскоооо, боклук, спри бе, върни се бе, помияяяяр!!! — крещеше неистово клетникът от „Меден рудник“, естествено, без никакъв смисъл. Колата вече дори не се виждаше на хоризонта. Бояджийчето просто спря и се разрева. Помисли си: „Аз ще те наредя на мутрите, нещастник скапан, наркоман долен, ще им кажа всичко, ще им кажа къде отиваш, ще те намерят и ще те ебат със скоростния лост на количката, дето ми открадна, боклук долен. Само да се прибера, ще видиш какво ше ти се случи“.
— Аааахаахахаааха, тъп наркоман, ще ме изхвърляш на магистралата ли, бе, хахахахаха! Да може да ме видят ония гавази и директно да си ме качат и да ме извозят до гробищата, така ли. Майчицата ти наркоманска, айде ся се прибирай до „Меден рудник“ с „триста и пеш“, хахахахахахаха. Ше ти еба майчицата! — кефеше се като малко дете Мокрия. Това беше втората кола за последните тридесет часа, която беше отнел незаконно. В този час вече се включваше на автомагистрала „Тракия и летеше“ със 160 км/ч.
Както беше споменал на Пехливанов, Мокрия имаше за цел да стигне до Ботевград, където в голяма двуетажна къща живееха баба му и вуйчо му. Там щеше да се покрие както от бургаските, така и от софийските гангстери, които го търсеха както ловци глиган. Баба му гледаше зайци, кокошки и овце, имаше си градина със зеленчуци, живееше си спокоен селски живот. Къщата се намираше във вилна зона на 5 километра от околовръстното на Ботевград сред китни полета и хълмове в Балкана. Само че Мокрия грам не си даваше сметка, че открадвайки колата на бояджията, той може да го натопи на хората на Котвата. Даже изобщо не му минаваше през акъла подобна мисъл. Изведнъж обаче се замисли за нещо друго. Дали ще му стигне горивото до крайната точка. Газовата бутилка беше пълна, това го видя още като се возеше в багажника. Стрелката за бензина показваше малко по-малко от половин резервоар и Мокрия се притесни, че може да не достигне крайната си цел — село Типченица, махала Креща. Както се тюхкаше, Мокрия съзря в далечината стопаджия с високо вдигнат палец на дясната си ръка.
— Бреееей, имало Господ! — мъдро заключи Мокрия и отби. Стопаджията се затича към откраднатото ауди и се спря до прозореца.
— Закъде си, маниак? — попита Мокрия.
— За Пазарджик — отговори момчето, което беше на видима възраст около 25 години, носеше голям самар и беше обут с джапанки „Изгрев“.
— Ще мога да те закарам, ама ми свършва газта. Дали ще имаш някой лев да позаредим по някое време?
— Е, аз ако имах пари щях да си хвана автобус.