— А? Ко, ко, ко каза? — запелтечи оня в слушалката.
— Само му предай това, което ти казах. Може би ще ти даде бонус и на тебе — завърши Пехливанов и затвори телефона.
След точно осем минути на вратата на гаража на Пехливанката започна така да се блъска, че бояджийчето се притесни, че ще му се срути цялата къща. Той се затича и веднага отвори. На прага на гаража стояха петима души, всеки по минимум сто и двадесет килограма, до един по джапанки и тъмни очила. Единият беше самият Грую — исполинът, чудовището, звярът на Южното Черноморие. И петимата нахълтаха като хали и последният съответно затвори вратата.
— Казвай къде е оня! Нали за неговото местоположение си съобщил, че имаш информация? — попита самият Грую. Очите му бяха кървясали, от устата му излизаше пяна.
— Каза, че заминава за Благоевград — гордо, но с треперещ гласец отговори тъпакът-автобояджия.
— Благоевград казваш. А ти откъде разполагаш с това сведение бе, пишлеме? — Грую хвана гърчавото амфетаминово наркоманче за потника и с една ръка го вдигна във въздуха.
— Ами, съвсем случайно го засякох на светофара на улица „Босна“. Питах го накъде се е запътил и той това ми каза — колкото и да беше тъп и да не можеше да различи Ботевград от Благоевград, Пехливанката все пак успя да измисли нещо що-годе смислено.
— А ти откъде знаеш, че го търсим, бе наркоманче малко? — ядоса се Грую и стовари един токат върху лицето на Пехливанов.
— Ами… Изпития ми каза.
— Кой?
— Изпития, един наркоман от квартал „Изгрев“.
— А той откъде знае?
— Говори се, че цял Бургас знае, че издирвате Мокрия. Не знам какво е направил.
— С кола ли беше тоя софийски боклук като го видя?
— Да. С една черна есовица беше.
— И ти го пита накъде отива, и той ти каза, така ли?
— Мхм. Имал къща там, каза.
— Да се махаме оттука — нареди Котвата на бригадата и за секунди мутрите се качиха в черната G-класа, с която бяха дошли и отпрашиха в неизвестна посока.
Очевидно беше, че Мокрия се беше родил под щастлива звезда. Просто нямаше друг такъв късметлия като него. Целейки да го натопи, Пехливаката му направи може би най-голямата услуга в живота, пращайки Котвата в Благоевград вместо в Ботевград. Освен това тъпите мутри не забелязаха нито мостовете от собствения им мерцедес, нито плика с екстазитата, който Пехливанов беше забравил на един тезгях, намиращ се на половин метър от мястото, където беше застанал Грую, докато разговаряше с бояджията от „Меден Рудник“.
След половин час кортеж от два черни джипа потегли за Горна Джумая в търсене на наглия шоп. Грую се возеше в единия от тях. Още осем бургаски мутрафона му правеха компания. Багажниците и на двата джипа бяха пълни с всякакви пушкала. Носеха и едно пликче с кокаин, който да поддържа тонуса им. По телефона Грую нареди на Митьо Стартера временно да преустанови издирването на Мокрия в Бургас до второ нареждане.
Веско Пехливански, от своя страна, разполагаше с половината от екстазитата на Котвата, както и с разчастения му Мерцедес. Излапа набързо два бонбона и заподскача като маймуна из потъналия в чаркове и петна от масло и боя сервиз. Вечерта, или около пет часа по-късно, някак си като невидима пелерина започна да го обгръща някаква странна параноя. Гледайки към плика с екстазитата, си помисли „Ами ако Грую види хаповете? Ами ако попаднат в лапите му, докато се опитвам да ги развържа?“. Какви ли не мисли спохождаха изпържения от дрога мозък на Веско. И така, след още два часа той реши да вземе пакета и да отпраши на север. Целта му беше Морската столица на България — Варна. Там той имаше братовчедка и двама-трима познати. Реши да замине, да разпродаде хапчетата и с някой лев в джоба да се върне, да продаде чарковете от мерджана на бургаската мутра и да си купи нова кола. Отделно се надяваше Мокрия да бъде намерен и наказан подобаващо за злодеянието, което беше извършил срещу самия него. Поначало наркоманите имат доста отмъстителен нрав.
Мутренският кортеж пристигна в китния Благоевград рано-рано на следващата сутрин. По това време градът пустееше, тъй като студентският сезон още не беше започнал, а именно учащите бяха душата и сърцето на югозападния областен град.
Двата джипа спряха пред едно денонощно заведение и Грую нареди на всички бабаити от кортежа си да влязат вътре за оперативка. Горилите се настаниха на една по-голяма маса и Котвата занарежда заповеди и зараздава пълномощия и задължения на всеки един от тях. Да, обаче, както са казали мъдрите хора „Животът е това, което ти се случва, докато кроиш планове“. Изведнъж джиесемът на Грую иззвъня някак си „международно“. Търсеше го човекът, който Котвата в този момент би искал да чуе най-малко, а именно босът над него.