— Емии, тук с Ванчо се разхождаме — отговори младостката парантия. — Запознайте се, това е Фараона.
Исторически момент! The Pharaon meets Vancho. Тази среща щеше да даде началото на една нова нарко епоха.
Въпросният Ванчо беше обикновен преселник от северозападния български град Мездра. Дошъл в София да си търси късмета, Ванчо беше попаднал още от самото начало на най-долните отрепки в „Младост“. Живееше на квартира в един апартамент в квартала и друсаше яко амфетамини. Направо си смъркаше като количество и честота наравно с Мокрия, Фараона и Едрия. Ванчо имаше невероятната дарба буквално да надушва къде е най-евтиният и същевременно най-качественият материал.
И така, по времето, когато още се ориентираше в обстановката, Ванчо се беше запознал с всички дилъри в околността, както и с Шуши. За сношение между тях двамата преки доказателства няма, но не са и необходими. Гарантирано, от време на време си спеше с нея, както и се друсаха заедно доста често.
— Приятно ми е — учтиво каза Ванчо, подавайки ръка на Фараона.
— И на мене ми е приятно — отговори Станимирчо, но някак си със злоба в пресипналия си глас. — Накъде сте се запътили?
— Търсим си нещо за пафкане — простичко отговори Шуши.
Амфетамините в „Младост“ 2 бяха нещо като даденост по това време. Абсолютно всеки „вземаше“ и „даваше“. Не така стояха нещата с марихуаната. Тя беше „кът“. По-трудно се намираше. Допреди една година съществуваше изключително силна „фирма“ за трева, базирана в Югоизточните райони на София, която беше разбита със страшна сила къде случайно, къде не толкова, точно в деня на парламентарните избори, когато за пръв път за министър-председател на България беше избрано лицето Бойко Методиев Борисов.
Както стана дума по-рано, Едрия си отглеждаше храсталаци на балкона и хич не страдаше от липса на „нещо за пафкане“. А Фараона удобно се възползваше от „имането едро“ и често отскачаше до тлъстичкия си приятел за шепа ганджалък.
Така стана и сега.
— Едър, вдигни си дебелия гъз и отвори скапаната врата! — крещеше Фараона, докато блъскаше по вратата на тлъстия младостки мързеливец.
— Стига удря по вратата, ше ти еба путката лелина! — сипеше Едрия от другата страна, клатушкайки се към антрето на апартамента си. Отключи вратата и отвори.
— Копеле, дай една щипка жожобичка — вече с по-мек тон замяука Фараона, след което се просна на дивана в хола и си запали цигара от кутията на Едрия.
— Ааа, стига съм ти давал, ше те еба у наркоманския гъз. Изпуши ми десет грама за една седмица! Да го духаш!
— Аре бе, свиня долна, дай една главичка само, де — започна да наглее Станимир.
— Ако ми намериш няк’ви амфетки! — категоричен беше Едрия.
— Добре ше ти намеря, обещавам!
— Откъде? — залюбопитства човекът с ко´за.
— Абе, откъде ше намеря си е моя работа, айде дай малко „Марийка“ и до довечера ще ти доведа „кака Ани“ — прикани Фараона, след което Едрия с половин уста каза „ОК“ и бръкна в един шкаф, а после подхвърли в ръцете на Фараона една бучица от домашно отгледаната си марихуана.
Без дори да каже „чао“, Фараона се изстреля „с триста“ обратно към мястото, където по-рано беше срещнал Шуши и Ванчо Мездрата. Горкото Фараонче, все още таеше някаква надежда, че един ден ще обладае малката квартална развратница. Когато се върна на мястото, двамата го чакаха, хилейки се и мятайки си съмнително палави погледи.
— Ето го коза! — изпъчи се Фараона, сякаш беше хвърлил един сак с десет кила „холандец“ на пейката.
— Уууу, екстра! Шуши, ще свиеш ли докато начертая пет-шест линейки? — измрънка Ванчо и извади един хартиен пакет от смрадливите си чорапи. Очите на наш Станимир естествено светнаха като би ксенонови фарове на чисто ново БМВ шестица.
Така започна наркотичната одисея на Фараона и Ванчо. Тримата с Шуши така се напафкаха и насмъркаха, че до вечерта не спряха да боботят, да се наливат с бири, които Ванчо купуваше и, естествено, да продължават да смъркат амфетаминикус. Разбира се, Фараона забрави за обещанието си към Едрия и не му занесе амфурки. Но, както са казали мъдрите хора: „Ако Мохамед не отиде при планината, планината ще отиде при Фараона“. И така, в един момент, докато нарко-пейка партито на нашите герои беше в разгара си, една „планина“ дойде при тях. Да, точно така. Докато разхождаше кучето си, Едрия се натъкна на Фараона, Ваньо и Шуши:
— Ей, калъф долен, нали ми беше обещал нещо, бе, да ти е…! — избухна Едрия, правейки се на шефче пред непознатия тогава за него Ванчо Мездренски.
— Тъкмо щях да ти звъня, Едър, не се сърди — заоправдава се Фараона, след което се обърна към мездренския: — Ванчо, запознай се с Едрия!