— Ванчо — безизразно подаде ръка момчето от провинцията.
— Борислав — по същия начин отвърна Едрия, след което продължи да залива Фараона със словесна помия:
— Ти си еба ти боклука, като имаш нужда си първи, а като обещаеш, нещо ник’ъв те нема! Помияр!
Фараона набързо успокои нещата, примолвайки се на Ванчо да извади още малко материал, за да може и Едрия да се почувства „освежен“. След пет минути скандалът беше потушен и всички бяха щастливи. Явно амфетаминът обединява хората!
В следващите няколко месеца Фараона, Едрия и Ванчо Мездрата бяха неразделни. С тревата на Едрия и амфетите на Ванчо светът беше розов. От сутрин до вечер тримата яко се друсаха, пиеха и вършееха по квартала и Витоша с една офроуд джипка, която Ванчо Мездрата притежаваше. Шуши подскачаше покрай тях като пеперудка. Изобщо, Ванчо Мездренския се оказа достоен заместник на Мокрия в „метабригадата“, както наричаха Едрия и Фараона в „Младост“.
Времето никога не стои на едно място. Тече си без да спира дори за секунда. И така, както се нижеха дните, неусетно дойде и зимата. В село Типченица, община Ботевград, сняг падна още в края на месец октомври. Студ скова целия Балкан. В къщата на баба си, Мокрия все още намираше убежище и скривалище от свирепите си душмани, а стръковете канабис, които беше посадил в началото на есента бяха избуяли и започваха да се превръщат в половинметрови храсталаци. Да, обаче назряваше един проблем, който не даваше мира на лицето Емилиан Кръстанов — безкомпромисният студ, който до дни се очакваше да превземе цялата страна и прогнозите за снежни бури и виелици. Това можеше да се окаже пагубно за реколтата, за която Мокрия в продължение на два месеца и половина се грижеше с безгранична любов и всеотдайност. Както споменах, растенията се отглеждаха вътре в къщата, а не на двора, но все пак, за да се получи качествена марихуана, от критична важност за „борчетата“ бяха наличието на топлина, светлина, вода и определени торове, някои от които — изкуствени. В зимни условия, за да осигури светлина и топлина на растенията, Мокрия трябваше да се бръкне с няколкостотин лева за лампи и препарати. Лампите за отглеждане на коноп осигуряват както светлина, така и топлина. Имат специални крушки и струват поне сто лева едната. За петдесетте саксии в хола на първия етаж на къщата, на Мокрия му трябваха минимум десет такива лампи. Тор имаше заешка и кокоша, и затова нямаше да му се налага да купува допълнителни препарати, но лампите си бяха от критична нужда. Мокрия нямаше нито една стотинка. Баба му му даваше пари за цигари, храна не купуваше, защото имаше всичко необходимо, отгледано в градината и кочината на двора. От екстазитата, които беше гепил от Грую Котвата, му бяха останали петнайсетина, но понеже бяха спрели да го хващат, Мокрия прекрати употребата им, особено след като откри, че на баба му доктори са предписали по „четвъртинка Ривотрил“ на ден и намери цяло бурканче в едно шкафче. С по хап на ден Мокрия си докарваше необходимия ежедневен делириум, тъй като все пак си беше наркоман и то много тежък.
Все пак не можеше да се отрече, че Мокрия беше изключително комбинативен и определено имаше талант да намира решение за повечето проблеми, които не спираха да го сполитат още от ранна детска възраст. Емилиан имаше братовчед на име Цецко, който, може би, няма да ми повярвате, но беше наркоман. Цецко живееше в София, но от време на време отскачаше до Типченица да види баба си. И така, един ден брат’чеда Цецко се появи без предупреждение и баба му и Мокрия се зарадваха да го видят. Естествено, първото нещо, което Цецко видя беше конопената гора в самия хол на къщата и се шокира. Все пак и идея си нямаше, че братовчед му Емилиан е там, още по-малко, че отглежда марихуана в къщата на баба им.
След като се видяха и обядваха, а на баба им изобщо не и пукаше какво се отглежда в хола, двамата братовчеди седнаха на двора и запалиха по цигара.
— Брат’чед, какво ще правиш с всичката тая трева, като я обереш? Да нямаш канал за „на едро“? — попита Цецко.
— Не знам, брат’чед. Аз първо да я отгледам пък ще видим. Нямам канал, попаднаха ми едни семки, аз ги боцнах тук, преди два месеца и те взеха, че пораснаха. Лошото е, че им трябва още поне един месец, а с тоя студ, дето ни обгръща тука и с тоя сняг, твърде вероятно е да измрат до последния корен. Имам откъде да поръчам лампи, ма нямам кинта да ги купя и много съм се притеснил — обясни Мокрия, след което, естествено, попита: — Ти нямаш ли някой лев да инвестираш за лампичка, пък после в стока ще ти ги върна, брат’чед, знаеш, няма да изпържа!