След като попадна в ръцете на Грую, Шехерезада започна да го източва финансово, както само една фолк певица си знае. Поне даваше и част от парите за продукция. Така тя засне първия си видеоклип, към хита „Заведи ме в Дубай“, със запомнящия се припев „Карай към Дубай, паричките ми дай, а аз ще ти разказвам приказка без край“.
И ето че заявката за първото участие на Шехерезада в София не закъсня. Един ден по телефона ѝ се обадиха хора от една много известна чалга дискотека, намираща се в автономната територия в самия град, наречена „Студентски град“. Офертата беше добра откъм хонорар и условия и малката Шехи с големите очи прие поканата с неистова радост. Тя трябваше да пее в София на 8 декември 2011 г. Да, точно така! На празника на студентите!
08.12.2011 г.
— Захарче, готовичка ли си? — попита, Грую почуквайки на вратата на банята, облепена с плочки „Версаче“.
— Ей, сегичка, Мечо! — отговори сладострастно Захаринка, както беше истинското име на Груювата изгора.
— Моля ти са, излизай по-бързичко, чи трябва да са обръсна! — с лека нотка на раздразненост прикани половинката си бат’ Грую.
— Стига си мрънкал, а вземи клещити и ела да ми закачиш цикламенити кичури в косата! — атакува го с контракоманда Шехката.
Грую все пак изпълни каквото му беше наредено и взе да си чегърта дебелите бузи със самобръсначката. Той настояваше да придружи новата фолк звезда на дебютното ѝ участие в Шопландия, както бургазлии наричаха София. Шехунсита нямаше нищо против.
След като и двамата приключиха с приготовленията си, което като цяло им отне доста време, Грую Котвата звънна по телефона и след пет минути двама бабаита с по слушалка в ушите се появиха пред входа и застанаха мирно, като гвардейци пред Президентството. ВИП двойката слезе и всички се накачулиха в тузарската черна лимузина на поморийския наркобандит. Зад колата на Грую, залепен почти като вагон на влак, пърпореше черен джип Мерцедес ML от първите модели, натоварен с други двама тежки бабаити, всички лична охрана на Груйката.
И така, кортежът потегли за София около 12:00 на обед, навръх празника, славещ се с най-пиянските изцепки в годината — Студентския празник. По правило, в София е най-тъпо да се празнува осми декември, тъй като всеки гледа да изчезне на някое по-яко местенце — я вила, я хижа, я курорт в планина, на морето дори. И така, в София до голяма степен остават „лузърите“. С други думи, столицата се опразва откъм младежи. Но не точно така стоят нещата на територията на гореспоменатия „департамент“ на София — Студентски град! Там на осми декември е като на Слънчев бряг на осми юли: навалица, селяния, чалгория, оргии, пиянщина на максимален предел, вакханалия! Точно в такава обстановка младата изпълнителка от Царево щеше да дебютира на софийската сцена. С други думи, нищо различно от обичайната околна среда, сред която се изявяваше професионално въпросната персона.
„Делегацията“ пристигна на мястото около 16:00 ч. след бясно каране по магистрала „Тракия“ и половинчасов обяд на Макдоналдс на Пазарджик. След като пристигнаха, хапнаха и по един дюнер на близките дюнерджийници.
На този ден, в Типченица, Мокрия придоби един почти нов, тридесет и шест инчов плазмен телевизор, снабдявайки един двадесет и четири годишен младеж от Ботевград с петдесет и пет грама домашно отгледана марихуана. В пакет с телевизора вървеше и модерен ефирен приемник, с вградена антена, с помощта на която Емилиян Кръстанов имаше възможността да наблюдава повече от десет телевизионни канала без да има нужда да се абонира към някоя фирма, предлагаща услуга телевизия срещу месечна такса. Студентският празник му беше през… В селото си валеше стабилен сняг вече повече от седмица. Мокрия, къде от скука, къде от нужда, си беше нацепил огромно количество дърва, тъй като там те бяха неизчерпаем ресурс и само ръгаше в печката, пиеше домашно вино и пушеше коз. Ето че вече имаше и телевизор.
В „Младост“ 2, Горната част, на Едрия и Фараона студентският празник също им беше през… Какъв студентски празник, при положение че Фараона беше записал да следва висше образование само за да избегне казарма и след като казармата отпадна се отписа, а Едрия нямаше дори средно. Денят им обаче беше необичайно зает, заради завишеното търсене на синтетични наркотици и марихуана наоколо. Те го усетиха, тъй като Шуши и разни нехранимайковци от квартала постоянно им звъняха по телефона, за да ги питат за „офертички“. От цялата работа двамата зевзеци изкараха един грам амфети чакалък и десет лева в брой. Слаба работа, балъшко-сиромашка. Във въздуха се носеше един странен, зловещ полъх. Полъх на нещо мистериозно и зловещо. Нещо, което щеше да се случи в този ден и да размеси картите, така че да разпръсне предварително насочените към дадена дирекция обстоятелства във всички възможни посоки на хаоса, в необратима и безвъзвратна проекция.