В чалготеката, която певачката и гадже на черноморски наркобос Шехерезада щеше да взриви с ориенталските си ритми по-късно тази нощ, течеше трескава подготовка. Грую Котвата и четирите му двуметрови, облечени целите в черно горили, вече си бяха поръчали няколко бутилки уиски и петнайсет редбула и чупеха стойки на едно сепаре. Лека-полека в заведението започнаха да прииждат разни субекти, тъй като вечерта вече си беше дошла. Контингентът в дискотеката, както може би сами се досещате, беше предимно от студенти, млади хора, 90% от провинцията, обитаващи „Студентското градче“ и около 10% местни фенове на лекия жанр и леките жени.
Точно в полунощ Шехерезада беше донесена на нещо като носилка, носена от четирима голи до кръста здравеняци, имитираща може би вълшебно килимче или нещо в този дух. Кичът и пошлостта просто извираха от самата атмосфера. Певицата започна да си отваря устата с принесен към нея микрофон и да се кълчи, облечена в прозрачен панталон и само по сутиен, с превързан парцал с пендари около пищния си ханш. Естествено, не пееше на живо и както всяка една уважаваща себе си чалгаджийка, разчиташе на плейбека. Цялата дискотека затанцува и защрака с пръсти. Турбо хитът „Заведи ме в Дубай“ ехтеше здраво, децибелите караха всичко наоколо да вибрира, салфетки захвърчаха навсякъде. Чалга до дупка!
Грую Котвата продължаваше да си седи на сепарето и да се налива с уиски и енергийни напитки. Ставаше често, за да ходи до тоалетната и да смърка бело. Към един часа след полунощ, точно в разгара на купона и малко преди Шехерезада да слезе от сцената, бургаският бандит беше вече толкова пиян и дрогиран, че само гледаше на кръв и се чудеше кого да пребие.
Петнайсетина минути по-късно участието на Шехерезада приключи и изпълнителката се запъти към гримьорната. Грую тръгна след нея, залитайки и проправяйки си път през тълпата. Точно в този момент, с премрежения си поглед, той забеляза как една ръка се протяга и хваща за дупето гаджето му. Грую замръзна. Усети как главата му се пълни с кръв. Сърцето му залумка като двадесет и четири инчова каса на барабани. Гневът взе превес над разума за части от секундата. Шехерезада се намираше на около пет метра от него. Точно с два скока Котвата връхлетя върху най-близко стоящия в тази секунда до гаджето му субект и започна да налага всичко живо с тупаници и шутове, без да подбира. В дискотеката стана мазало! Четиримата бодигардове на морския наркошеф наскачаха веднага и започнаха да налагат каквото им попадне по пътя им. Охраната на дискотеката реагира светкавично и се намеси, но си нямаше и идея какво се случва. Шехерезада беше отведена в бекстейджа от двама гардове, докато мелето ставаше все по-брутално. Сцената наподобяваше обстановка на концерт на „Слейър“ — сякаш огромно безкомпромисно пого се виеше на дансинга в дискотеката. Боят стана масов. Паникьосани и сащисани гости на заведението започнаха да бягат към изхода един през друг. Момичетата пищяха неистово. Охраната на заведението беше безсилна. Грую и четиримата му гардове налагаха и газеха всичко живо наред. Котвата така и не успя да идентифицира човека, който плесна приятелката му през гъза, затова ринеше всеки, който му се изпречи на погледа.
Като цяло, в епицентъра на конфликта, присъстваше една групичка от около седем-осем човека, също толкова едрички и облечени от горе до долу в черно, които даваха сериозен отпор на атаката на Груювата армада. Най-вероятно ръката, която хвана Захаринка за седалището, принадлежеше именно на някой от тези момчета. В чалготеката, вместо салфетки, започнаха да хвърчат зъби и кървища.
И докато екшънът беше в разгара си, изведнъж Грую Котвата се строполи на земята, без никой да разбере какво точно го събори. Пет секунди по-късно в дискотеката връхлетя цял батальон полицаи от 7-мо РПУ и командоси от НСБОП. Всички бяха натръшкани на земята и закопчани с белезници за отрицателно време. Целият бой трая не повече от пет минути, които обаче се оказаха фатални за един човек: Страшилището на Югоизтока — Грую Котвата лежеше в локва кръв, притискайки корема си с две ръце. Когато куките му ги извиха, за да му щракнат „прангите“, бликна обилна струя черна като катран кръв, а раненият само хриптеше и отваряше устата си като шаран на суша.