„Е, поне не платих последните пет хиляди лева за абонамента, пак е нещо…“ успокояваше се Мокрия, но дори той самият вътрешно в себе си признаваше, че това успокоение е меко казано нелепо.
От двата апартамента, които продаде, след цялата дрога, партита, коли, лодки, пътувания и „бизнес инвестиции“, в крайна сметка на Емилиянчо му бяха останали малко по-малко от двайсет хиляди лева. Дори след всичките премеждия и неуспешни бизнес начинания, на Мокрия така и не му дойде акъл в главата. Една вечер, докато смъркаха и пиеха бира на една маса за тенис в квартала, нашето момче сподели с приятелите си новите си планове:
— Ще отворя ново заведение! Но този път ще бъде бар! Да, кур за всички тия козунаци и кроасани, майка им ше еба!
— Мокър, абе ти не разбра ли, че не те бива да въртиш заведения? По-добре си намери някаква работа! — намеси се Едрия, който по начало никога не пестеше критики към приятелите си.
— Едричък, не ми давай акъл, моля ти се! Аз си знам какво мога и какво не мога — контрира Мокрия и напъха една навита на фуния банкнота в носа си.
Очевидно беше, че докато не профука и последния лев от имането си, Мокрия нямаше да се хване на каквато и да е работа. Мозъкът му беше вече толкова „изпилен“ от наркотиците, че изобщо дори не си даваше сметка, че вече няма собствено жилище, и че за последната година е профукал над шестдесет хиляди лева, без да е спечелил нито една стотинка.
Един ден, докато се шляеше с раздрънкания баварец седмица, който замени двете петици, Мокрия видя табелка на вратата на една сравнително нова кооперация в квартала, на която пишеше, че се дава заведение в същата кооперация под наем. Нашият веднага скочи на спирачките и спря колата на тротоара пред въпросния блок. След като набра номера на телефона, който беше написан на табелката, Мокрия си запали цигара и зачака да му вдигнат.
— Ало? — чу се женски глас в слушалката.
— Ало, добър ден! Обаждам се по обявата за заведението в „Младост“ 2! — забоботи Мокрия по телефона. — Заинтересован съм, дали можем да се срещнем да обсъдим условията?
— Разбира се! — отговори жената отсреща и двамата с Мокрия се разбраха да се срещнат в самото заведение малко по-късно същия ден.
Заведението, което грабна окото на Мокрия се намираше на границата между „Младост“ 2 и „Младост“ 1. Намираше се на сутерена на блока, на който Мокрия видя обявата. Преди да бъде пусната обявата, обектът работеше като обикновено квартално кафене, а причините за напускането на предишните съдържатели бяха неясни.
След като огледа хубаво мястото, Мокрия веднага реши, че това ще бъде неговото ново начинание. Самото помещение беше голямо около шестдесет и пет квадратни метра, имаше просторна баня и дори кухня. Обзавеждането и оборудването вървяха заедно с помещението, т.е. стояха си там и Мокрия можеше да ги ползва, без да се налага да купува каквото и да било. Имаше дори плазмен телевизор! Наемът обаче си беше доста висок.
Естествено, лекомислието на Мокрия отново взе превес и нашият се съгласи с офертата на собствениците без изобщо да премисли нещата. Плати шест наема наведнъж, понеже такива бяха изискванията и подписа договора. Банковата му сметка изтъня като дантела на дамско бельо. Въпреки това, Емилиян не спираше да вярва, че успехът тепърва предстои и е въпрос на време парите да потекат и инвестициите му да започнат да се връщат. Нашето момче изобщо не попита защо предишните съдържатели са се отказали от заведението, може ли да се вдига шум, до колко часа може да се работи и т.н.
Три дни по-късно Мокрия вдигна щуро парти по случай откриването на новото му заведение, на което сложи ултра оригиналното име „The Barr“. Купонът се развихри в самия бар, а гости бяха предимно наркомани от цял „Младост“. Картинката беше покъртителна: десетграмови линии амфетамини се редяха по плотовете, свиваха се огромни джойнтове от OCB ролка, разливаха се напитки, трошаха се чаши, дънеше музика на нечовешки децибели… Мокрия на едни взимаше три лева за една бира, на други два лева, трети черпеше. Това място предстоеше да се превърне в бърлога на най-долната нарко-сбирщина не само от „Младост“ 2, но и от всички останали части на комплекса, както и от някои по-далечни точки на града.
Така премина грандиозното откриване на новото заведение на Емилиян Кръстанов — Мокрия. Само че не всичко около стартирането на новия бизнес на нашето момче беше уредено. Мокрия все още нямаше касов апарат, свързан със системата на НАП, а освен това неговата фирма все още нямаше лиценз за продажба на алкохол. Тези факти, обаче, изобщо не притесняваха новоизлюпения бизнесмен от „Младост“ 2.