— Сега е шансът ни! — през зъби изпупулика Лесов и подкани колежката си да отиде при Шуши, която си допиваше бирата на пейката и се пулеше на нещо в джиесема си. Полицай Тодорова директно отиде при гаджето на Мокрия, седна до нея и я попита:
— Хей, сладурче, здравей! Мога ли да седна до теб?
— Разбира се, заповядай! — с усмивка отговори младостката гювендия.
Шушито не беше прихванала нищо от опитите на родителите ѝ да я възпитат, а на съвети от сорта на „не говори с непознати“ изобщо не беше обръщала внимание. Дори и самите ченгета не си даваха сметка колко лесно ще изпързалят гаджето на Емилиян в опитите си да я вербуват.
— От квартала ли си? — продължи с въпросите женската кука, след като се настани до Шуши и си запали цигара.
— Да, живея в блока зад училището. А ти? — с детска искреност зачурулика кварталната палавница.
— Ами аз не съм оттук, даже не съм от София. Ако трябва да съм честна, търся нещо и се чудя дали ти не би могла да ми помогнеш — отговори Тодорова и сложи слънчевите си очила на диадема.
— Ами не знам, кажи какво ти трябва, ще се опитам да ти помогна.
— Търся амфети или коз, ама по-голямо количество. Случайно да познаваш някого, който би могъл да ми свърши работа? — директно зададе въпроса си Тодорова без повече да увърта.
Тъй като Шуши беше известна най-много с факта, че беше умопомрачително тъпа, мисля, че на всички е ясно какво последва.
— Оооо, ма така кажи, кака, гаджето ми се занимава с тия неща. Той може да намери абсолютно всичко, каквото ви трябва: коз, амфети, бонбони, бело, материалче… Каквото се сетиш!
Очите на полицайката от районното се ококориха като на предрусал наркоман и тя върна слънчевите си очила на мястото им, след което каза:
— Нека те запозная с приятеля ми — и повика Лесов, който продължаваше да седи на съседната пейка.
— Здравей, аз съм Шуши — представи се нашето момиче и намигна многозначно на ченгето под прикритие. — Е, какво и колко ще ви трябва? — продължи да копае гроба на гаджето си Шушка, след което си запали цигара.
— Амфетки, колкото можете да намерите — монотонно промълви полицай Лесов.
— Ами, добре. Елате довечера в бара в блок 263, на последната спирка на 306. Направо там на място ще ви запозная с приятеля ми и той ще ви уреди всичко.
— Добре, там сме! — с усмивка отговори Лесов, след което намигна на колежката си и подаде ръка на Шуши.
— Ами добре, разбрахме се. Ще се видим довечера! — каза Шуши и помаха за довиждане на новите си „приятели“.
Има една поговорка, че никой не може да причини на човек това, което той сам е способен да си причини. Никой, освен Шуши! Беше въпрос на време някой от най-близкото обкръжение на Мокрия да „преебе постата“. По ирония на съдбата, този някой се оказа собственото му гадже. Без да иска, неволно, в резултат на патологичното малоумие на Шушанита, Мокрия щеше да „гризне дръвцето“ съвсем скоро. Не че и без помощта на Шуши нямаше да се случи същото, заради тоталната показност и непукизъм, с които оперираше Емилиян, но все пак…
Единадесета глава
Блицкриг
Тодорова и Лесов побързаха да разкажат на Руси Калоферов какво е станало на срещата им с Шуши. Последният остана изключително доволен от работата на помощниците си.
— Директно ги сгащваме! На място! В заведението! В момента, в който оня мърльо изскочи с „нещата“, вадите патлаците и го закопчавате, ясно? — занарежда като някой фелдфебел ченгето от софийско градско.
— Ясно, шефе! — хорово отговориха двамата от районното.
В същото време, без да подозира каквато и да било заплаха, Мокрия си висеше в бара, пушейки цигари, смъркайки и пиейки бири с неколцина „клиенти“. По едно време се появи Шуши, ухилена до ушите и традиционно неадекватна.
— Здравейте на всички! — изчурулика весело тя и се метна на врата на гаджето си.
— Къде ходиш, котенце? — попита мазно Мокрия и си издуха носа.
— По квартала се мотах, идвам от парка.
— Какво има там?
— Трябва да говорим нещо, ела за малко отзад — подкани Шуши Мокрия и двамата се запътиха към кухнята. След като се увериха, че са сами, Шуши разказа на Емилиян за срещата ѝ с новите ѝ приятели и за техните мераци да купят голямо количество наркотици. Мокрия се ядоса и се разкрещя:
— Ама как така с непознати ще говориш за неща и за схеми и продажби, ма?!