Докато Шуши и Едрия спореха за това кой е виновен за опандизването на Мокрия, Фараона незабелязано напусна мястото, на което тримата се бяха събрали и отпраши в неизвестна посока. Истината е, че Станимирчо тайно се надяваше в бара да са останали ненамерени пакети или пари, които той спокойно би могъл да присвои, тъй като разполагаше с ключ от заведението. Фараона изобщо си нямаше и представа, че, освен че е арестуван, Ванчо Мездрата е и вербуван от полицията да издаде с кого работи, а още по-малко му идваше на акъл, че Мездренския е посочил именно Фараона като основен „зареждач“ на групата.
И така, с бодра крачка, Фараончето отиде в „The Barr“ и директно влезе през вратата. Направи му впечатление, че на вратата имаше хартиени лепенки с печати, но това изобщо не го спря да проникне вътре. След като претараши цялото помещение и не намери нито една прашинка дрога и нито една стотинка, Фараона се ядоса и изкрещя:
— Мамка му, тия всичко ли са иззели, бе? Пичка му лелина, нищо не е останало!
Тогава той реши да открадне един плазмен телевизор, който висеше на стената, за да не остане капо. Взе едни клещи и една отвертка и набързо разкачи електрическия уред, след което нави захранващия му кабел и го напъха в един голям найлонов чувал за боклук.
В следващия момент, излизайки от заведението, на Фараона му се случи абсолютно същия филм, като на Ванчо Мездрата: двама цивилни мъже и една жена, всички с пистолети в ръцете, насочени към главата му, го посрещнаха на изхода, нареждайки му да остави торбата, която държеше и да легне на земята с ръце на тила. Така, в рамките на по-малко от петдесет часа Мокрия, Ванчо Мездрата и Фараона се оказаха в кауша, всеки със сериозни обвинения в углавни нарушения на закона.
Калоферов и компания обаче този път не откриха наркотици у задържания. Фараона беше откаран в районното заради телевизора, който противозаконно беше отнел от заведението. Бяха му повдигнати обвинения за кражба. На същия ден ченгетата направиха обиск в апартамента на Фараона, но за тяхно съжаление, забранени вещества не бяха открити. И така, ако не беше абсолютно безсмислената кражба на тъпия телевизор, Станимир Лукарски щеше да се измъкне ни лук ял, ни лук мирисал. За пореден път Фараона сам си докара невъобразими ядове на главата. Шанс, съдба или може би куха глава? Преценете сами!
Руси Калоферов беше бесен. Скапаното мездренско селянче се беше опитал да го преметне, да му даде просто едно име, без значение, че това име няма да свърши работа на полицията. Естествено, Ванчо щеше да си понесе всички последствия за това, че се опита да излъже не кой да е, а именно най-свирепото и отмъстително наркоченге в цяла София. На разпита Калоферов съвсем съзнателно сподели с Фараона, че неговият приятел Ванчо Мездрата е посочил лицето Станимир Лукарски от „Младост“ 2 като основен снабдител на амфетамини и марихуана на организираната група за разпространение на наркотици, водена от Емилиян Кръстанов и ортака му — мездренския Ванчо.
— Това са пълни глупости! Никога не съм се занимавал с наркотици! — наперено заяви Фараона на разпита, спокоен, че нито у него, нито в жилището му бяха открити каквито и да било забранени субстанции.
— Много е хубаво това, че не се занимаваш с дрога, приятелю, ама за тоя умрел шест годишен телевизор, целия потънал в прах, ще лежиш минимум половин годинка… — с ехидна усмивка на мазното си лице измърмори разпитващият Руси Калоферов от СДВР. — А като гледам — продължи той — тука ОДМВР Бургас? Имаш история по морето? Шофиране в нетрезво състояние? А? Чакаме решение на Бургаски районен съд? Лошо, Станимире, много лошо…
Малко след като Фараона беше прибран, Ванчо Мездрата беше откаран при Мокрия в следствения арест. Двамата бяха в различни корпуси и нямаха контакт един с друг. По това време Мокрия вече беше прекарал близо два дни на ГеМе-то и вече беше започнал да свиква, особено след като Пешо Килото си го взе под крилото. За разлика от Мокрия, Ванчо Мездрата нямаше късмета да попадне на читав съкилийник. Около него беше пълно с цигани и дилъри от „Люлин“ и „Обеля“. Всички се държаха отвратително с него. За Мездренския обаче, истинският ад тепърва предстоеше.
Станимир Лукарски — Фараона беше осъден по бързата процедура като уличено лице в кражба с взлом и получи ефективна присъда от една година, която щеше да излежи в затворническото общежитие в Казичене. Още на същия ден той беше откаран на мястото за лишаване от свобода и въдворен в самостоятелна килия. Една седмица по-късно на свиждане му дойде Едрия.