От този момент до ден-днешен никой не е виждал Ванчо Мездренския, нито някой е чувал за него. Човекът просто изчезна. Предположения и хипотези много: някои твърдят, че е бил смазан от бой от хората на Стани и впоследствие прогонен от София, други направо го обявиха за мъртъв, трети разправят, че са го виждали в крайни западни квартали като „Модерно предградие“ и „Люлин“. Работата е там, че никой не може да каже със сигурност какво точно се е случило с бившия ортак на Мокрия. Факт е, че той никога повече не се появи в „Младост“, а джипката, с която пърпореше по квартала, изгни, паркирана пред входа на блока, който Мездрата обитаваше.
След шеметния „блицкриг“, който сполетя „метабригадата“, реално единствените незасегнати бяха Шуши и Едрия. На Шуши ѝ беше много мъчно, но не защото гаджето и се намираше в кауша, а заради липсата на наркотици, които Ванчо и Мокрия подсигуряваха ежедневно, преди да се намеси Калоферов и ко. Такава си беше малката квартална парантия — безскрупулна и безгранично проста. Едрия обаче наистина скърбеше за своите приятели. За Ванчо Мездренския му беше през оная работа, но Фараона и Мокрия в действителност му липсваха.
В отсъствието на наркотици, Едрия и Шуши започнаха системно да злоупотребяват с алкохол. Почти всеки ден двамата можеха да бъдат забелязани в градинката пред блока на Едрия, докато се наливат с бира, джин, водка или мастика. Точно в един такъв обикновен ден, докато двамата си пийваха на една пейка, внезапно Шуши прошепна в ухото на Едрия:
— Едричък, какво ще кажеш да се качим у вас и да се повъргаляме в леглото ти. Ти май досега на женски ласки не си се любувал, а? Какво мислиш?
Сигурно си мислите, че сте наясно какво е последвало. Да, ама не! Вместо да приеме с охота офертата на кварталната развратница, Едрия побесня и се разкрещя, ръкомахайки разпалено:
— Еййй, курво долна, майка ти д’еба курвенска, само курове са ти в курвенската глава недоебана!!! Ебал съм ти скапаните оферти, не ме интересува разпарцалосаната ти курвенска шунда! Искам си приятелите, ясно ли ти е? Ти не ме интересуваш изобщо! Разбра ли, ма? Плюс това ти си виновна за това, че Мокрия и Фараона са вътре. Ясно ли ти е? А? Майка ти д’еба наркоманска, д’еба!
След тази канонада от псувни и клетви от страна на Едрия Шуши се разплака и избяга в посока долната част на квартала. Едрия не беше на себе си. Той наистина страдаше от факта, че най-близките му приятели са лишени от свобода. Постоянно си мислеше какво би могъл да направи, за да помогне на Мокрия и Фараона.
На следващия ден Едрия се обади по телефона на близка приятелка на майка му, която беше съдийка от Висшия съдебен съвет, с други думи — лелята си беше мастита фигура в Темида. По джиесема госпожата обясни на Едрия, че трябва да провери двата случая, за които той и разказа с пълни подробности и му обеща, че до два дни ще му се обади обратно с конкретна информация. Така и стана. Около четиридесет и осем часа по-късно съдийката от ВСС се обади на Едрия и двамата си уредиха среща пред Съдебната палата по-късно на същия ден. На срещата, на Едрия беше обяснено, че за да излезе на свобода, Мокрия трябва да се бръкне с 5000 лв., които да бъдат предадени лично на самата съдийка, останалото тя щяла да уреди. На Фараона, обаче, нямало как да се помогне, най-вече заради висящото му дело в Бургас.
Още на следващия ден Едрия отиде на свиждане на Мокрия в следствения арест, уж за да му занесе хранителни продукти и дрехи. След като му беше съобщено колко струва свободата му, Мокрия се натъжи:
— Еххх, Едричък, много ти благодаря за загрижеността, но за съжаление съм разорен. От всичките пари, които преминаха през ръцете ми, не ми остана абсолютно нищо. Ще си изгния в килията, дано само по-скоро да ме осъдят и да ме преместят в затвора, че в тая отвратителна дупка едвам издържам. Поне си поживяхме добре, нали Едричък?
— Копеле, не се отчайвай, все ще измислим нещо. Плюс това не си извършил кой знае какво престъпление, нали? Не си убил някого! — окуражи приятеля си Едрия и му подаде цигара през решетката, която ги разделяше, след което беше подканен от надзирателите да напусне мястото за свиждания, тъй като времето му изтече.