В следващите дни Едрия не спираше да мисли за своя приятел Емилиян и за това как би могло да му се помогне. За съжаление обаче нищо не му идваше на акъла. Пет хиляди лева си бяха много пари. А като се сетеше, че по-малко от година по-рано Мокрия пръскаше по пет хиляди лева за не повече от десет дни, на Едрия му прилошаваше. За съжаление, към момента нищо не можеше да се направи.
Дванадесета глава
Кирчо от острова
Мина повече от месец след показните арести в „Младост“ 2. Шуши се изпари след скандала и с Едрия, но това и друг път се беше случвало. Едрия пък остана абсолютно сам в ежедневието си. Единственият му приятел в онези дни беше кучето му. Един ден, докато го разхождаше в градинката пред тях, на нашето момче му направи впечатление, че двама цигани сноват между етажите на блока му и седна на пейката отпред, за да разбере какво точно правят мургавите субекти по стълбите във входа. На Едрия му беше трудно да види какво точно се случва, но разбра със сигурност, че мангалите мъкнеха по стълбите някакви неща, увити в черен найлон, но не слизаха до долу, а се губеха някъде между етажите на високия 13 ката дипломатически блок номер 216 в столичния ж.к. „Младост“ 2. След като изпафка една цигара, на Едрия му се доспа и реши, че не се случва нищо кой знае колко интересно покрай въпросните циганета и се прибра, качвайки се до тях с асансьора.
След като се прибра Едрия директно си легна и заспа. Откакто аверите му заминаха на „гурбет“ и нямаше амфетки на Едрия често му се случваше да спи. И то по няколко дни без да се буди. Този път не се стигна да изпадне в летаргия и Пухкавкия се събуди около полунощ. Понечи да си запали цигара, но уви — от тютюна беше останала само кутийката. На Едрия обаче много му се пафкаше и реши да отиде до денонощния магазин, за да зареди. Излизайки от апартамента си, Едрия чу някакъв шум. Промъкна се тихо и незабелязано до стълбището на входа и видя, че някакви фенерчета светят. Отделно забеляза движещи се сенки. „Какво става тука бе, т’ва да не са ония мангали от вчера? Крадци ли са, к’ви са?“ помисли си нашия човек и се скри зад едно пано с фикуси на дванайсетия етаж. Точно след трийсет секунди Едрия ясно видя как двама души носят някаква плоскост, увита във вестници, надолу по стълбите. След като субектите слязоха на долния етаж, Едрия се протегна и натисна ключа за стълбищното осветление на входа, след което викна и асансьора, и пак се скри зад паното. В следващия момент само се чуха бързи стъпки надолу, а след още няколко секунди се чу тряскането на външната врата на входа. Едрия изчака още три-четири минути, скрит зад фикусите и след като се убеди, че натрапниците са напуснали блока, излезе иззад паното и се затича надолу по стълбите.
Два етажа по-надолу, а именно на деветия, Едрия видя, че в една ниша между стената и стълбището, са наредени една върху друга десетина плоскости, увити в найлон и хартия, досущ като тази, която преди малко мъкнеха мангалите по стълбището. Без изобщо да се бави, нашия разкъса хартията, и в следващия момент застина с отворена уста и ококорени очи. Плоскостите се оказаха картини. Ръчно рисувани цветни картини с рамки. Тъй като Едрия нищо не разбираше от изобразително, а и от каквото и да било изкуство, нямаше как да знае дали тези предмети имаха някаква стойност, но имайки предвид, че преди малко беше направен опит да бъдат откраднати, Едричкия прецени, че всъщност картините най-вероятно са ценни. В следващи момент стълбищното осветление отново се задейства и нашият приятел набързо се прибра обратно у тях, за да прецени какво да прави след видяното минути по-рано.
Сновейки напред-назад из хола Едрия се чудеше какво да прави. Пушеше му се зверски, но го беше страх да излезе, за да не се натъкне на крадците от входа. И докато се разхождаше из апартамента и си гризеше ноктите, изведнъж лампичката на Едрия светна: „Кирчо от острова!“ — възкликна той и грабна джиесема.
Кирчо от острова беше добър приятел на цялата „мета-бригада“ от квартала и съученик на Фараона. Мускулест, стокилограмов, изключително опасен тип, ултрас от звеното на агитката на един от най-големите футболни клубове в България. Иначе, по образование — инженер, човек с почтена, високоплатена професия и достойно обществено положение.
Едрия и компания по начало не бяха чак толкова близки с Кирчо от острова, поради простата причина че той не беше наркоман като Едрия и компания! Въпреки това, всички те си бяха партия от деца, а в „Младост“ 2, когато си бил съученик с някого или пък сте били заедно в детската градина, това автоматично означава, че сте свързани за цял живот и че безпрекословно се задължавате да си помагате взаимно — кой с каквото може.