Едрия беше наясно с кварталния кодекс и затова без изобщо да се притеснява си позволи да потърси Кичро от острова в един часа през нощта. След няколко сигнала „свободно“ се чу сънен глас в слушалката:
— Ало? Кой си бе, мама ти д’еба?
— Ало, Островитянин! Едрия съм, какво правиш, спиш ли?
— Не, пия кафе и гледам сутрешния блок със Сашо Кадиев! Ти норма’ен ли си бе, свиня, как може да си позволяваш да ме търсиш по нощите?! — разкрещя се разпалено Кирето.
— Брат, ела колкото може по-бързо към нас. Важно е, моля те! — лаконично прошепна в слушалката Едрия, след което направо затвори.
Около половин час по-късно Кирчо от острова позвъни на вратата на Едрия, а иначе двамата живееха в два съседни блока.
— Свиня, какво си се раззвънял по нощите, ше те еба в наркомана дебел?! — започна да се кара младосткият исполин на тлъстия си приятел.
— Копеле, ела да ти покажа нещо — бяха единствените думи на Едрия, след което двамата слязоха на площадката на деветия етаж тихомълком и там на Островитянина беше показана плячката, на която Едрия се беше натъкнал малко по-рано. След като ги огледа добре, Кирчо подкани приятеля си да се качат обратно в тях.
— Откъде ги изкопа тия картини? — попита Островитянина и помоли Едрия да му даде цигара.
След като Пухкавичкия обясни на Островитянина, че не разполага с цигари, го покани да седне на един фотьойл и му разказа цялата история, след което попита:
— Какво да правим, да им щипнем ли плячката на тия мангали?
— Не! — отговори Кирчо от острова. — Ще ги издебнем, като идват да си ги взимат. Най-вероятно имат пазар за тия картини. Ще ги проследим и ще ги ударим, в момента, в който ги продадат. Така направо ще вземем готова пара.
— Не е ли много рисковано? Откъде ще знаем къде точно ще отидат?
— Ако се приберат в някоя от махалите — преустановяваме преследването, но ако отидат при някой купувач в центъра или в някои от нашите квартали ги удряме рязко! Ти имаш ли човек, който да купува картини?
— Не.
— Е, и аз нямам. Така че това е най-разумният план за действие според мен.
В крайна сметка Едрия се съгласи, след което Островитянина се прибра. Преди да си тръгне Кирчо даде пълни инструкции на Едрия и му нареди да не спира да наблюдава движението в и около входа и да се ослушва за странни шумове. На следващата вечер двамата щяха да дебнат пред блока в колата на Киро и да чакат крадците да дойдат и да си приберат стоката.
Речено-сторено. Едрия не мигна през остатъка от нощта, но на зазоряване умората си каза думата и той заспа. Събуди се чак преди обяд и се сепна, веднага щом се сети за снощните събития. Веднага излезе от тях и затърча надолу по стълбите. Когато слезе на деветия етаж, Едрия установи, че картините са все още на същото място, където предишната вечер ги беше открил.
Цял ден приятелят на Мокрия и Фараона обикаляше по входа, пред блока и на балкона у тях, опитвайки се да не изпусне нищо, което се случваше наоколо. Така мина целият ден. От мангалите нямаше и следа. На свечеряване Кирчо от острова се обади на Едрия и два часа по-късно пристигна с колата си пред блока му. След като паркира малко встрани от входа Едрия се качи вътре и двамата зачакаха.
Точно в полунощ автомобилни фарове осветиха за секунди площадката пред блока на Едрия, след което угаснаха. Нашите момчета забелязаха бус Мерцедес Вито да паркира пред входа. От превозното средство слязоха двама мъже в тъмни дрехи и с шапки с козирки на главите, които се запътиха към входната врата, слагайки ръкавици на ръцете си.
— Това са наш’те мангали — развълнувано прошепна Едрия и се ококори.
— Сигурен ли си? — попита Кирето от острова също шепнейки.
— Абсолютно!
След около минута мъжете от буса излязоха от входа, носейки внимателно няколко картини, наредени една върху друга и опаковани в найлон. Напъхаха ги в каросерията на товарната кола, след което се върнаха за втори курс. Същото упражнение се повтори още веднъж и след като натовариха всички картини, прибрани в нишата на деветия етаж, двамата тъмни субекти се качиха в буса и бавно потеглиха, заобикаляйки блока.
— Давай, да тръгваме! — подкани разпалено Едрия, опитвайки се да не изпусне витото от очи. Островитянина изчака още десетина секунди, след което запали двигателя на колата си и бавно тръгна след буса на циганите, спазвайки сериозна дистанция.