На следващата сутрин Кирчо от острова, точно както всяка друга делнична сутрин, стана в осем и половина, изпи едно кафе и отиде на работа, а Едрия се запъти към тях, стискайки в ръката си бял пощенски плик, пълен с пари. Наближавайки блока си, нашето момче забеляза, че точно пред входа му е паркирал непознат черен на цвят джип Ауди Q7. Естествено, Едрия се беше леко параноясал след събитията предишната вечер и сега правеше всяка своя стъпка с повишено внимание и прекомерна предпазливост. Затова, вместо да продължи към входната врата на блока си, нашето момче направи рязък, деветдесет градусов завой наляво и се скри зад едни гаражи наблизо. В следващия половин час Едрия не спря да съзерцава мистериозния джип, опитвайки се да идентифицира намиращите се вътре хора. От мястото, откъдето наблюдаваше Едрия, можеше да се установи със сигурност единствено, че в джипа седяха трима души — двама отпред и един на задната седалка. Никой от тях не слезе от колата, нито пък някой друг се качи, нито пък колата тръгна на някъде за тези трийсет минути, през които Едрия не спираше да наблюдава. „Майка му д’еба!“ — помисли си нашето момче. „Тия са дошли за мене. Сто процента!“
След като остана на същото място още петнайсетина минути, Едрия вече беше убеден, че хората с кю седмицата чакат именно него. Паникьосан, пухкавият младостчанин се прокрадна между съседните блокове, след което на спринт избяга в долната част на квартала, където прекара целия ден в тъпчене на едно място, пушейки цигара след цигара и скубейки си косите.
Привечер, Едрия не издържа и се обади на Кирчо от острова:
— Копеле, трябва да се видим. Ела на „Макдоналдс“, колкото може по-бързо!
Десет минути по-късно двамата седяха на една пейка пред гореспоменатото заведение, а Едрия разпалено разказваше на Островитянина, какво беше видял по-рано през деня пред собствения му блок. Кирчо взе нещата насериозно и каза на Едрия:
— Тлъст, идваш с мене вкъщи. Тази вечер отново ще „спим заедно“! — след което го ощипа по мазната буза и го подкани да става.
След като се качиха в апартамента му, Островитянина отвори поредна бутилка уиски, след което извади един метален куфар, с размери 40 на 40 на 20 сантиметра.
— Какво е това бе, копеле? — попита Едрия, сащисан.
— Дрон — лаконично отговори Киро от острова.
— Дрон? Ихаааа, дай да видя, дай да видя… — като малко дете заподскача Едричкия.
— Чакай бе, не пипай! Сядай си на мястото и трай там! — скастри го набързо Кирчата и започна да разгъва перките на въпросното устройство.
След като сглоби чарколяците на летящата играчка, Островитянина излезе на балкона и пусна дрона в небето. Устройството разполагаше с ултра HD камера последен модел. На дрона му трябваха около две минути, за да стигне до блока на Едрия и двамата с Кирчо от острова да видят на дисплея на джойстика какво вижда камерата на пластмасовото вертолетче.
— Това ли е джипът? — попита Киро Едрия, посочвайки на дисплея една черна кола, ясно виждаща се от камерата.
— Да, копеле, същият джип е това! — категоричен беше Едрия. — Можеш ли да доближиш още, така че да видим хората вътре?
— Ще се опитам — отговори Островитянина и защрака на джойстика. След като изманеврира летящата машинка, Кирчо зуумна обектива на камерата и направи няколко снимки на джипката и хората вътре, след което прибра дрона. На снимките, които беше успял да щракне находчивият младостки зевзек ясно личаха лицата на трима напълно непознати за нашите момчета мъже. Както на Едрия, така и на Островитянина, им направи впечатление, че хората в кю седмицата бяха доста мургави.
— Копеле, тия сто процента са хора на нашите мангали, виж ги, че дори си приличат визуално! Същата боя са! — категоричен беше Едричкия.
— Да, напълно възможно е — съгласи се Киро от острова.
— Какво ще правим сега?
— Ще видим дали ще си тръгнат, все пак все още не знаят за нас, а и аз се надявам, че най-вече биха заподозрели купувачите, още повече след като ония бяха пребити в „Малинака“ — демек, на тяхна територия.
— А ако не се махнат? — хлъцна Едрия, притеснен.
— Чакаме два дни и действаме! — уверено му отговори Островитянина. — Аз ще се погрижа.
Едрия само мигна два пъти и кимна с глава одобрително и в същото време учудено.