Около половин час по-късно джипът напусна мястото, на което беше паркиран през почти целия ден. В това се убедиха Киро и Едрия, след като пуснаха дрона на втори курс.
— Ето бе, Тлъст, циганията си е тръгнала! Няма да има проблеми, споко! — зауспокоява приятеля си Островитянина.
Едрия се прибра спокоен на свечеряване, подсвирквайки си. След като си влезе в апартамента видя, че кучето му се е изсрало на средата на хола и запсува каруцарски. И въпреки това, беше щастлив от развоя на последните шеметни събития. След като изчисти килима в хола с прахосмукачка „Рейнбоу“, Едрия нямаше сили дори да си запали цигара, камо ли да си поръча амфетките, за които си беше мечтал, откакто избомбиха мангалите с картините, и както си седеше на фотьойла, момчето заспа като заклан и захърка.
На следващия ден Едрия се събуди по обед и първата му работа беше да си разходи кучето.
— Рей, ела тук да ти сложа каишката, ше ти еба путката лелина! — нареди той на животинката, прозявайки се.
След като вече бяха готови за разходка Едрия и песът излязоха от апартамента и се качиха в асансьора. След като слязоха на партера, първото нещо, което Пухкавкия видя, отваряйки вратата на асансьора, беше черната кю седмица от предишния ден. Инстинктивно, нашето момче затвори обратно вратата и натисна бутона за последния етаж на блока. След като се изкачи до най-високия кат, Едрия излезе от асансьора и се залепи за прозореца на междуетажната площадка.
„Мамичката ви циганска, д’еба, пак ли вие, бе? Мамка му!“ — помисли си той, набирайки Кирчо от острова по джиесема.
— Ало? — чу се гласа на последния в слушалката.
— Братле, тия с джипа са пак тук! Какво да правя? — с треперещ гласец прошепна Едрия.
— Стой си у вас, недей да излизаш никъде! Ако дойдат и утре — действаме!
— Ама какво ще правим?
— Ти нищо. Аз ще се погрижа за гостите! Не се притеснявай! — каза Островитянина, след което затвори.
Едрия се прибра и не си показа носа навън цял ден… На вечерта Кирчо от острова му се обади по телефона и му обясни, че отново е заснел джипа, паркиран и как си тръгва по същото време, по което си беше тръгнал на предишния ден. Нареди му веднага да отиде при него, където да пренощува и да му помогне с нещо.
— Утре тия ако пак дойдат, ще ги взривя! — заяви Кирчо от острова на Едрия, когато той пристигна у тях, и добави: — Буквално!
— Какви ги дрънкаш, луд? Какво си намислил? — заразпитва Едрия, заеквайки от шубе.
— Сега ще видиш. Слагай тия ръкавици и сядай на тоя стол!
Докато Едрия мигаше на парцали, Островитянина извади една кофа и няколко найлонови плика, пълни с разни прахообразни вещества. След като му съобщи, че ще правят бомба, Едрия замалко не получи инфаркт и започна да заеква. Освести се чак след като Кирчата му заши няколко звучни шамара.
— Тлъст, осъзнай се, бе! Положението е такова, че ако не се отървем от тия, те ще ни го набият отзад! Осъзнаваш ли в какво си се забъркал? — крещеше Островитянина в лицето на приятеля си.
— Добре, добре, добре, разбрах те, успокой се! — съгласи се Едрия. — Ама нали няма да ги убиваш, копеле?
— Няма бе, Свиня! Само ще ги шокирам, не се притеснявай. Добре де, има вероятност да им спукам тъпанчетата, ама това е положението! Без жертви няма война!
Двамата нахлузиха по един чифт гумени ръкавици и под инструктажа на Киро от острова, Едрия започна да изсипва прахообразните вещества, в кофата, разбърквайки ги внимателно. Въпросните прахове, както може би някои от вас се досещат, бяха миниум и бронз, които се използваха от футболните хулигани, за да правят самоделни бомби, които да хвърлят по пистите на стадионите по време на мачове. За да придобие бомбата унищожителни свойства, Островитянина изсипа в сместа остри чакълени камъни, пирони и болтове, след което много внимателно в шепите си направи топка от нея. После я уви в найлон и с още по-завишено внимание я стегна. След това заповяда на Едрия:
— Дебелак, оставаш да спиш тук. Аз утре няма да ходя на работа. Ако тия дойдат пак, това което държа в ръката си, ще бъде нашият специален подарък за тях.
Едрия само преглътна шокиран и измрънка:
— Ти си напълно луд! Ти си психопат!
Предполагам не е нужно да ви казвам, че на следващата сутрин, когато дронът отново беше пуснат на „разходка“, прословутият джип отново беше заснет от камерата на малкото пластмасово самолетче да стои паркиран пред блока на Едрия на абсолютно същото място като предишните два дни.
— Окей, Едър, нашите приятели отново са ни дошли на гости — каза Островитянина, взирайки се в дисплея на джойстика и продължи. — Действаме! Точно сега!