Едрия не беше спал цяла нощ, надявайки се ония да са се отказали и да не се върнат повече, но уви, обстоятелствата не се стекоха по начина, по който на него му се искаше.
Както споменах по-рано, Кирчо от острова беше инженер по образование и му се удаваше да измисля разни нови технологии и чарколяци. На дрона си беше монтирал кукичка, която при натискане на специално монтиран бутон върху джойстика може да се сгъва и разгъва. Именно на тази кукичка изобретателният великан закачи самоделната бомба, която на предишната вечер двамата с Едрия бяха приготвили.
— Гледай сега! — бяха единствените думи на Островитянина, преди да пусне дрона с „товара“ по посока блока на Едрия.
С изключителна прецизност Кирчо Островитянина насочи летящото мини вертолетче към вече познатата до болка дестинация и след като дрона пристигна на мястото, точно на около пет метра вертикално над аудито кю седем, находчивият младостки инженер-хулиган натисна копчето, движещо кукичката, която споменах преди малко. „Миниумката“ с размер на грейпфрут падна точно върху предното стъкло на джипа, пръсвайки джама незабавно, а взривът беше толкова силен, че със сигурност можеше да бъде чут чак на „Плиска“, на около пет километра от „Младост“ 2.
На хората в джипа им се еба мамичката. И на тримата, които бяха вътре им се спукаха тъпанчетата, а на двамата, които седяха на предните седалки им се забиха парчета от предното стъкло в очите и по лицата. Целите бяха в кръв след взрива и шокирани с мръсна газ, блъскайки се в паркираните наоколо коли, изчезнаха от квартала за части от секундата. Пристигналата на място полиция не можа да разбере какво се е случило и само събра оскъдните показания на няколко човека от блока на Едрия, които само бяха чули взрива. Един от тях беше видял и джипа, но не и регистрационния му номер. Никой не беше забелязал дрона на Островитянина, а мургавите непознати с черната кю седмица повече не се върнаха.
Тринадесета глава
Трафик
Едрия и Кирчо от острова вдигнаха невиждан банкет. За едно денонощие изпиха един кашон уиски и изсмъркаха пет грама кокаин. Островитянина дори си поръча три компаньонки от популярен сайт за проститутки: една руса, една червенокоса и една брюнетка, с които се забавлява чак до следващата сутрин. Едрия не се възползва. Достатъчно му беше да си пълни ноздрите с бял прах през десет минути и да се налива със скъп алкохол, пушейки цигара след цигара.
Една седмица по-късно Мокрия беше освободен от следствения арест, след като Едрия се прояви като повече от истински приятел и плати пет хиляди лева на приятелката на майка му от Висшия съдебен съвет, за да подкупи съдията по делото на Емилиян. Жест, който едва ли някой друг би направил за когото и да било. На Мокрия изобщо не му се вярваше, въпреки че, докато беше вътре, през цялото време не спираше да се надява, че ще се случи чудо и затворническият му кошмар ще свърши.
По-интересното в случая обаче е фактът, че докато беше в ареста, Мокрия се сближи доста със съкилийника си Пепи Килото, за когото по-рано споменах, че очакваше присъда за международен трафик на кокаин. Именно Пепи беше споменал на Мокрия, че има хора, които биха могли да вкарат нашето момче в интернационалния „бизнес“ по всяко време, само Мокрия трябваше да му каже, че би се занимавал с подобно начинание. Естествено, Емилиян проявяваше жив интерес, особено след като ставаше въпрос за пари и дрога. Определено на Мокрия не му беше дошъл акълът, дори след показния му арест и двумесечния му престой зад решетките на ГеМе-то. Дори сега, след като беше освободен, Мокрия си мислеше, че няма кой да го спре, че дори след като го задържаха със сериозно количество амфетамин, той отново е на свобода, без повдигнати обвинения. Естествено, може би сами се досещате, че Руси Калоферов беше меко казано бесен. Ченгето не можеше да си намери място от яд и само си скубеше косите и се наливаше с евтин алкохол по цял ден.
След като се прибра в „Младост“ 2, вече бившият арестант се видя с Едрия и след като се насмъркаха и напушиха Мокрия попита:
— Къде е Шуши, Едрър?
— Не знам, сигурно е кацнала на някой непознат хуй или се друса някъде, еба ли му майката. Ти няма ли да кажеш едно „благодаря“ поне, затова че те изкарах от скапаната килия, залагайки собствения си гъз и плащайки ебати парите на съдийката по делото ти? — сърдито отговори Едрия, отваряйки си бира и оригвайки се.
— Едричък, разбира се, че съм ти много благодарен! И за да ти го докажа, ти обещавам, че след не повече от две седмици ще ти върна тия пари, които си дал за свободата ми.