— Да не си скътал някой лев, преди да те опандизят?
— Не, но съм намерил начин да изкарам сериозни пари и то много скоро. Моите свършиха до стотинка още след отварянето на бара, в момента нямам дори къде да живея бе, копеле! А от нещата, които шиткахме с Ванчо не изкарвахме нищо, защото почти всичко издрусвахме.
— Само да не се забъркаш пак в някоя каша, Мокър, ше ти еба путката лелина! — закани се Едрия и размаха пръст.
— Няма, Едричък! Всичко ще бъде наред! Не се притеснявай! — успокои го Мокрия, след което начерта още две линии лепкав амфетамин.
Преди да напусне ареста, Мокрия получи една бележка с телефонен номер на нея, която му връчи лично Пепи Килото. Номерът естествено беше на един от хората на Килото, които се занимаваха с трафик. На Емилиян беше обяснено, че ако иска да се включи в схемата, просто трябва да се обади и да каже, че го изпраща „човекът с кантара“.
Още на следващия ден след излизането си на свобода, Мокрия набра номера от листчето и изрече гореспоменатата парола. Един час по-късно пред входа на блока му спря кола марка Инфинити, с тъмни стъкла, в която нашето момче се качи. Автомобилът потегли в посока центъра на града, а докато пътуваха хората от колата обясниха на Мокрия, че става въпрос за много сериозна дейност и ако не е сигурен, че иска да се включи, да се откаже веднага. Нашият човек беше категоричен, че не го е страх от нищо и, отчаян за пари, е готов на всичко. Тогава хората на Пепи Килото връчиха един пощенски плик на Мокрия и му казаха, че трябва да замине за Испания, където в един определен хотел, ще му бъде доставена една тонколона, в чийто кухини, в найлонови пакети ще бъде скрит един килограм сто процента чист пуерторикански кокаин, който нашето момче трябва да донесе на летище „София“, откъдето хора от организацията на Пепи Килото ще го вземат, а на Мокрия ще му бъде предаден плик с десет хиляди лева като възнаграждение за свършената работа. След като му дадоха конкретни инструкции, хората на Килото оставиха Мокрия на една спирка на градския транспорт и му обясниха, че ще се свържат с него малко по-късно.
В пощенския плик, който му предадоха хората на Килото, Емилиян намери лист хартия, на която беше отпечатана снимка от Гугъл Ърт. Поглеждайки внимателно, Мокрия установи, че снимката беше на градинката зад неговия блок, а взирайки се още по-задълбочено, видя нарисувано кръгче с червен флумастер, което ограждаше една малка улична кофа за боклук. Под снимката със същия червен флумастер пишеше „Бръкни в кофата в 20:40 часа тази вечер“.
На свечеряване, в уречения час, Мокрия изпълни инструкцията и отиде в градинката зад блока. След като се ориентира и намери кошчето за боклук от снимката, Мокрия бръкна вътре и извади един кафяв хартиен плик. Без да се бави, нашето момче разкъса плика, а вътре намери двеста евро в брой, един джиесем, сим карта и бележка, на която пишеше, че на по-следващия ден трябва да хване полет за Малага от Терминал 2 на Летище София в 09:40 часа, представяйки само лична карта на гишето за „Заминаващи“. На гърба на бележката бяха написани и пълни инструкции, които Мокрия трябваше да следва след кацането си в Испания.
Следващите две нощи Емилиян прекара при своя добър приятел Едрия, като не му спомена абсолютно нищо от това, в което предстоеше да се забърка малко по-късно. В деня на заминаването си за Испания, Мокрия просто стана в седем сутринта и без Едрия да го усети, излезе. Със себе си взе единствено личната си карта, плика от кофата за боклук и една раница с ръчен багаж. От най-близката спирка на градския транспорт Мокрия спря едно такси и нареди на шофьора да го закара до летището.
След като пристигна на Терминал 2, Кръстанов се нареди на опашка за чекиране и след десетина минути вече беше на гейта. Боингът, с който щеше да пътува, излиташе след около четиридесет минути, а Мокрия изобщо и не подозираше в какво приключение всъщност се беше забъркал.
Самолетът на Мокрия кацна на международното летище в Малага, откъдето, по предварителни инструкции, Емилиян взе автобус за курортния град Марбея в Андалусия. След малко повече от един час нашият герой пристигна на брега на Средиземно море, след което се чекира в хотел „Вентура Дел Мар“, отново според предварителните инструкции, които беше получил от хората на Пепи Килото в София.
Въпросният хотел се намираше на първа линия на красив плаж и предлагаше един куп луксозни екстри. Мокрия веднага си обу банските и отиде на плажа, където прекара около два часа, плацикайки се в хладните води на Средиземно море, след което се прибра в стаята си и зачака телефонно обаждане от хората с коката. В София Мокрия беше получил телефонен апарат с предплатена сим карта, по който трябваше да му се обади човек на име Серхи в първата вечер от настаняването му в андалусийския хотел. Малко след девет часа вечерта местно време телефонът иззвъня и Мокрия вдигна слушалката. Човекът отсреща му съобщи, че техниката, която е поръчана, ще пристигне на следващата вечер по същото време в хотел „Вентура Дел Мар“, след което затвори. Мокрия изпита съвсем леко притеснение, което овладя, след като изпи една чаша уиски от бюфета в стаята си, а малко по-късно заспа като заклан, изморен от полета и следобедния плаж.