След като се сдоби с няколко пликчета медец от лоби бара, Емилиян се върна обратно в стаята си, където, след като приготви багажа си, се прекръсти и глътна презерватива, пълен с петнайсетина грама кокаин, които беше натъпкал в празните ампули от лекарството против разстройство. След като беше готов за тръгване, Мокрия слезе до рецепцията, за да се отпише от хотела, след което се насочи към автогарата за Малага, заедно с тонколонката Hartke, опакована в кашон и малката раничка, с която беше пристигнал в Испания два дни по-рано. Всичко изглеждаше добре — коката беше доста прилежно замаскирана в капака на колоната, а презерватива в корема му нямаше как да бъде забелязан на скенера на летището.
След около един час и петнадесетина минути нашето момче пристигна на международното летище в Малага, готов да се прибере вкъщи и да получи тлъста пачка за работата, която си мислеше, че е свършил. Уверен в себе си, Мокричкия се запъти към терминала на Заминаващи, за да чекира колоната, която трябваше да достави в София. Билетът му позволяваше чекиран багаж до шестдесет килограма и Мокрия знаеше това много добре от писмените инструкции, които беше получил в София.
Докато чакаше, Кръстанов почувства лек дискомфорт в стомаха, но не обърна особено внимание на състоянието си. Единствено се притесняваше от факта, че прекалено много се поти. Въпреки това, запази самообладание и търпеливо изчака реда си. На гишето млада испанка учтиво поиска личните му документи и го помоли да пусне багажа си на конвейера. Емилиян послуша служителката и постави кашона с колоната на поточната лента. Това беше сублимният момент в мисията на Мокрия. Ако колоната минеше успешно от другата страна, Емилиян Кръстанов можеше да се поздрави с успех. Напрежението беше огромно. Колкото и да се мъчеше да не се притеснява, Мокрия все пак изпитваше силно вълнение от случващото се. Но ето че кашонът му премина успешно скенера и след като му беше залепена лепенка, Мокрия го сграбчи в ръцете си и се запъти към своя гейт. През цялото време си мислеше: „Успях! Успях! Аз съм най-големия! Да! Аз съм най-големия!“ и не се спираше дори за секунда по пътя си към тунела, водещ към пистата на аерогарата.
Малко преди да се качи на самолета Мокрия усети прерязваща болка в корема, която го накара да се превие. „Какво ми става, майка му да еба мръсна?!“ помисли си той, след което още един шокиращо болезнен спазъм сякаш го промуши през стомаха като самурайска катана. След още десетина секунди Мокрия директно изгуби съзнание и припадна.
— Какво количество кокаин е погълнал? — продължи с въпросите си ченгето.
— Не може да се каже с точност — отговори служебното лице от болница „Коста Дел Сол“ в Малага и продължи — презервативът, който е погълнат от пациента се е разкъсал в стомаха му и ампулите вътре, очевидно пълни с кокаин, са започнали да се топят. Луд, луд късмет е, че изобщо е жив този човек. Поне десет грама е погълнал!
— Не знам дали е късметлия, но със сигурност е страшен глупак! По принцип за малко да успее да изнесе цял килограм кокаин, скрит в тонколона. Ако не бяха тези ампули в стомаха му, най-вероятно щеше да успее, тъй като скенерът на летището не е успял да засече нищо съмнително в багажа на тоя клетник. Каква съдба! Боже мой… — бяха последните думи на комисар Агилар, преди да се насочи към шоковата зала на болницата.
Мокрия се пробуди и осъзна около три часа по-късно. Нямайки ни най-малка представа къде се намира, той понечи да стане от леглото, на което лежеше, но не успя, тъй като и ръцете, и краката му бяха оковани в белезници. Два дни по-късно, под конвой, той бе откаран в арест на полицейско управление в Малага, където щеше да чака да стартира дело срещу него по обвинение в международен трафик на кокаин…
След десет седмици лицето Емилиян Валериев Кръстанов, по прякор Мокрия, български гражданин, неженен, неосъждан, с постоянен адрес в София, със средно образование, беше признат за виновен и осъден от специализиран съд в Мадрид на шест години лишаване от свобода, за това, че на тридесети май две хиляди и четиринадесета година е опитал да пренесе незаконно един килограм висококачествен кокаин през международното летище в Малага като крайната му цел е била летище София. Присъдата си Мокрия щеше да излежи в затвор „Мадрид III“ при първоначален строг режим.
Веднага след последното заседание на съда, когато присъдата му беше прочетена, Мокрия беше откаран в затвора и настанен в килия, заедно с още осем лишени от свобода. Емилиян не разполагаше с никакви пари, а това в затвора „Мадрид III“ си беше проблем, тъй като там всичко се плащаше. И като казвам „всичко“, имам точно това предвид: за да спи на легло, всеки затворник плащаше на съответните тартори „абонамент“, за ходене до тоалетна — също, за използване на баня — също, за да се храни — също. Кошмарът на Мокрия в затвора нямаше край, а в същото време тепърва започваше.