Първите няколко месеца бяха като ад за Кръстанов. Другите затворници го тормозеха перманентно, ядеше бой всеки ден, не се хранеше, защото нямаше пари, с които да си плаща и спеше на земята, поради същата причина. Чак след половин година успя да започне работа в пералнята на затвора и така успяваше да събере някое евро, за да може поне да се храни от време на време.
В края на първата си година зад решетките, Мокрия тежеше едва петдесет и пет килограма, зъбите му оредяха, а имунната му система почти се срина фатално. Никой не идваше да го види, тъй като абсолютно никой от познатите и приятелите му не знаеше къде се намира. Едрия дори си мислеше, че е мъртъв. Така, в постоянна агония, преминаваха дните на нашето момче в испанския затвор. Дни, които бавно преминаваха в месеци, които, от своя страна, бавно преминаваха в години.
В началото на май, две хиляди и осемнадесета година, след като излежа близо четири години от шестте, на които беше осъден, Мокрия беше освободен от затвора „Мадрид III“. С малкото пари, които беше събрал, работейки в пералнята на зандана, Емилиян успя да си купи билет за автобус до София. След два дни път, нашето момче се прибра на родна земя и след като слезе от рейса, целуна земята.
В затвора Мокрия се промени радикално. Освен че отслабна с тридесет килограма, той намрази до такава степен наркотиците, че за него беше се превърнала във фикс идея мисълта да се бори със зъби и нокти срещу разпространението и употребата на дрога. От три години и половина Кръстанов не се беше докосвал до абсолютно никакви забранени субстанции, след като за малко не умря в килията от свръхдоза хероин, с който го беше почерпил негов съкилийник и колега в пералнята. С две думи, Емилиян Мокрия се върна в България преобразен.
Четиринадесета глава
Секс, наркотици и рокендрол
Първата работа на Кръстанов, след като пристигна в „Младост“ 2 беше да потърси Едрия. Не му беше трудно да го намери, имайки предвид, че последният не беше напускал махалата никога през живота си. Лошото е, че след като го откри, Мокрия буквално се разрева. Едрия се беше превърнал в отчаян наркоман — със сплъстена коса и небръснат от месеци, без почти нито един зъб в устата и измършавял до неузнаваемост.
— Едричък, какво се е случило с тебе бе, копеле? — в абсолютен шок попита Мокрия.
— Плъх, ти ли си? — не можейки да разпознае приятеля си отговори на въпроса с въпрос Пухкавия.
— Какъв плъх бе, идиот?! Аз съм Емилиян! Емилиян Мокрия! Не ме ли позна?
— Мокър, не мога да повярвам, мислех, че си умрял, копеле… — със сетни усилия успя да измърмори старият приятел на Кръстанов от квартала, след което задрема на пейката, на която беше седнал.
— Къде е Фараона?
След като не получи отговор, понеже събеседникът му заспа, Мокрия се плесна по челото и се запъти към долната част на квартала.
По пътя Емилиян се натъкна на свой стар приятел от „Младост“, който в едно много далечно време дори му беше съученик и съсед. Въпросният мъж се казваше Калоян, а всички в квартала го знаеха като Калоян Теслата. Двамата с Мокрия не бяха много близки, тъй като Теслата още от едно време странеше от тежките наркотици и предпочиташе тревата, бирата, мацките и рокендрола. Още от тийнейджър Калоян си беше направил метъл група и се занимаваше упорито с тежка музика. В онези години на Мокрия и компания им се струваше смешно да си металист и страняха от Теслата и неговата тайфа.
Към днешна дата, обаче, бившият съученик и съсед на Мокрия, имаше доста високо положение в обществото, разполагайки с купища пари и пърпорейки по квартала с лъскави коли и мотори.
— Ооооо, Тесличка! Туй ти ли си бе, лек? Не можах да те позная! — провикна се Мокрия насред улицата, стискайки ръката на Калоян.
— А! Мокър! Къде си бе, братинка! Не съм те засичал от години в квартала! Много си отслабнал и някак си… остарял… — отговори му кварталният зевзек, повдигайки слънчевите си очила на диадема.
— Ами, така е, Тесличка, аз имах малко проблеми… Сега съм добре де… — замрънка Мокрия несвързано.
— Ела да пием по бира, ще ми разкажеш! — каза Теслата, след което подкани Мокрия да се качат в луксозния му джип Кадилак Ескалейд.