Изведнъж някъде откъм стълбите се дочу силно дрънчене и сградата леко се разтресе; Тома забърза натам, където почти веднага се бе образувала тълпа зяпачи, и се разбра, че това било асансьорът, който се откачил от въжетата и паднал в мазето. Асансьорът също беше владение на „ЯТАГАН“, сътрудниците на простосмъртния институт дори не мечтаеха да се возят на него, и Тома заедно с останалите сеирджии заслиза по стълбите към мазето да види жертвите на произшествието. Отзад познат глас коментираше: „Това е понеже асансьорът е за четири лица, повтарям, четири лица, а не четири мутри…“ Тома се обърна, видя, че това е неговият познат Ивайло от секция „Нечиста математика“ и тъкмо да го заговори, когато отдолу се понесоха юнашки псувни и споменатите от Ивайло четири лица, тоест мутри, съвсем живи и здрави, се появиха на стълбищната площадка в мазето. „Гледай бе! — шушукаха отзад в тълпата. — Нищо им няма! Айде, ако не нещо счупено, но как са отървали мозъчното сътресение, това не мога да разбера…“ „Мозъчно? — попита ехидно гласът на Ивайло. — Кой каза мозъчно?“ В този момент обаче четирите провалили се мутри тръгнаха нагоре по стълбите, прескачайки през две стъпала и ясно показвайки на всички простосмъртни, че някакво си пропадане в асансьорна шахта въобще не може да ги стресне. При появата им зяпачите мигом се разпръснаха, стараейки се да гледат някъде настрани и към тавана; мутрите пресякоха мраморното фоайе и на вратата налетяха на портиера. „Казвай, кучи сине, къде тука е асансьорния техник!“ — ревна му единият от мутрите и го улови за шията. Портиерът — същият онзи, който Тома бе засякъл на идване, пенсионер със зелено сако като на горски, изгуби ума и дума, очите му се обърнаха към тавана, сякаш вече казваше молитвата си; виждайки накъде отиват работите, хората от тълпата се обърнаха в паническо бягство, и за последно Тома успя да види само как четирите пострадали „лица“, разярени от телешкото мучене на портиера, го блъскат с все сила в стената.
* * *