Един ден в Омброза пристигнаха двама испанци. Отидоха в дома на някой си Бартоломео Каваня, сладкар, известен като франкмасон. Представили се като братя от мадридската ложа, така че той ги завел вечерта да присъстват на събрание на омброзианските масони, които тогава се събираха на светлината на факли и свещи на една поляна сред гората. За всичко това се знае само от слухове и предположения; сигурното е, че на другата сутрин, веднага щом излезли от странноприемницата, двамата испанци били проследени от Козимо ди Рондо, който тайно ги наблюдавал от дърветата.
Пътниците влезли в двора на гостилница извън града. Козимо се настанил върху близката глициния. На една маса седял някакъв клиент, който ги очаквал; лицето му не се виждало, защото било закрито от широкопола черна шапка. Трите глави, тоест трите шапки се навели над бялата квадратна покривка и след кратък разговор ръката на непознатия започнала да пише на един тесен лист нещо, което ония двамата му диктували и което, съдейки по начина на изписване на думите една под друга, приличало на списък с имена.
— Добър ден, господа! — казал Козимо.
Трите шапки се поповдигнали и три чифта ококорени очи се вперили в мъжа на глицинията. Но единият от тримата, този с широкополата шапка, веднага се навел отново, като едва не забил нос в масата. Брат ми успял да мерне физиономията, която не му била непозната.
— Buenos días a usted![102] — отговорили останалите двама. — Местен обичай ли е да се представяте на чужденците, спускайки се от небето като гълъб? Надяваме се да слезете веднага и да ни обясните!
— Който стои нависоко, се вижда от всички страни — казал баронът, — за разлика от оня, дето пълзи и крие лицето си.
— Знайте, че никой от нас не е длъжен да показва лицето си на вас, señor, точно както и задника си.
— Знам, че за определен тип хора е въпрос на чест да държат лицето си в сянка.
— Кои са тези хора, за бога?
— Шпионите например!
Двамата испанци подскочили. Наведеният останал неподвижен, но за първи път се чул гласът му.
— Или, казано по друг начин, членовете на тайни общества… — произнесъл бавно.
Тази реплика можело да се тълкува по различни начини. Козимо си го помислил и после изрекъл на висок глас:
— Тази реплика, господине, може да се тълкува по различни начини. Вие казвате „членове на тайни общества“, намеквайки, че аз съм такъв или че вие сте такъв, или че и двамата сме такива, или че не сме нито вие, нито аз, а други хора, или я подхвърляте, за да видите какво ще кажа аз?
— Como como como?[103] — запелтечил объркан мъжът с широкополата шапка и в това объркване, забравяйки да държи главата си наведена, станал и погледнал Козимо в очите.
Козимо го познал: бил дон Сулписио, неговият враг йезуит от времето в Оливабаса!
— А! Не съм се заблудил! Долу маската, преподобни отче! — извикал баронът.
— Вие! Сигурен бях! — възкликнал испанецът и си свалил шапката, като се поклонил и открил тонзурата си. — Дон Сулписио де Гуадалете, superior de la Compañia de Jesus[104].
— Козимо ди Рондо, франкмасон, приет в братството!
И другите двама испанци се представили с лек поклон.
— Дон Калисто!
— Дон Фулхенсио!
— И вие ли, господа, сте йезуити?
— Nosotros también![105]
— Вашият Орден не беше ли разтурен неотдавна по заповед на папата?
— Ала не и за да оставим на мира развратниците и еретиците като вас! — намесил се дон Сулписио, като извадил сабята си. Това били испански йезуити, които след разпускането на Ордена предприели поход, опитвайки се да формират въоръжени опълчения навред, за да се борят с новите идеи и с теизма.
Козимо също посегнал към шпагата си. Събрали се много хора.
— Благоволете да слезете, ако искате да се биете caballerosamente[106] — приканил го испанецът.
Наблизо имало орехова гора. Бил сезонът на беритбата и селяните били увесили платнища между дърветата, за да събират брулените орехи. Козимо изтичал на един орех, скочил в платнището и застанал прав, като внимавал да не се плъзне по гладката повърхност на този своеобразен огромен хамак.
— Качете се вие, дон Сулписио, че аз вече слязох повече от обичайното! — И извадил и той шпагата си.
106
Caballerosamente (исп.) — рицарски, джентълменски, както подобава на благородник. — Б. пр.