Как този неизменен стремеж на Козимо да бъде част от човешка общност се съчетаваше с непрекъснатото бягство от обществото, така и не разбрах и това си остана една от главните странности на неговия характер. Може да се каже, че колкото по-непреклонна бе решимостта му да се крие в своето убежище сред клоните, толкова по-силна ставаше потребността му да създава нови връзки с човешкия род. Но макар и от време на време ревностно да се хвърляше, телом и духом, да съгражда нови сдружения, щателно формулирайки уставите и целите, подбирайки най-подходящите хора за едно или друго дело, събратята му никога не знаеха доколко могат да разчитат на него, къде и кога да се срещнат с него и в кой момент щеше да се подчини на инстинкта на волна птица и да стане неуловим. Може би, ако трябва да се сведат до един-единствен импулс тези противоречиви пориви, то би могло да се предположи, че той бе еднакво враг на всички съществуващи тогава форми на людски съобщества и затова ги избягваше и упорито се мъчеше да създаде нови; ала ни едно от тях не му се струваше достатъчно справедливо и различно от предишните; оттам и непрестанното му връщане към абсолютното усамотение и дивост.
В съзнанието му витаеше идеята за всемирно братство. И колкото пъти се опитваше да привлече хора — било за конкретни цели като борба с горските пожари или защита срещу вълците, било за занаятчийски сдружения от рода на „Изкусните точилари“ или „Просветените щавачи на кожи“, — тъй като събираше своите съратници винаги нощем в гората, около някое дърво, от което произнасяше речи, неизменно се възцаряваше обстановка, изпълнена със заговорнически, сектантски, еретичен дух, и разговорите бързо и лесно преминаваха от частното към общото и от простите правила на занаята към замисъла за установяване на всемирна република на равноправните, свободните и справедливите люде.
Следователно в масонската ложа Козимо повтаряше онова, което бе говорил и правил в другите тайни или полутайни общества, в които бе участвал. И когато някой си лорд Ливърпък, изпратен от Великата ложа на Лондон да посети братята на континента, попадна в Омброза в периода, в който майстор на тукашната ложа бе брат ми, остана толкова шокиран от недостатъчната му ортодоксалност, та писа в Лондон, че това в Омброза явно е ново масонско братство от шотландското крило, основано с пари на Стюартите за борба с Хановерската династия[109] и за якобитска[110] реставрация.
После се случи онова, което разказах за двамата испанци, дето се представиха като масони на Бартоломео Каваня. Поканени на събрание на ложата, на тях всичко им се стори съвършено нормално, даже казаха, че ритуалът се съблюдава така строго, както в ложата „Изтокът на Мадрид“. Точно това предизвика подозрения у Козимо, който знаеше добре каква част от ритуала бе негово дело: ето защо проследи шпионите, разобличи ги и възтържествува над стария си враг дон Сулписио.
Впрочем аз смятам, че тези промени в ритуала бяха отчасти принудителни, понеже Козимо можеше да заимства съответните символи от всички други занаяти освен от зидарството, тъй като той зидани къщи никога не е искал нито да съгражда, нито да живее в тях.
ХХVІ
В Омброза имаше много лозя. Досега не обясних това, защото, следвайки Козимо, трябваше да се занимавам с растенията с високи стволове. Но по нашите места се срещаха доста склонове, покрити с лозя. През август под листака на лозите розовите гроздове наливаха зърната си със сок, който вече имаше цвят на вино. Някои лози бяха вдигнати като асми. Споменавам асмите, понеже Козимо, когато остаря, стана тъй дребен и лек и тъй добре беше научил изкуството да се движи, без да натежава на летвите, че перголите го издържаха. Минаваше по лозите, като пристъпваше внимателно и си помагаше с плодните дръвчета наоколо, хващайки се за коловете. Можеше да извършва различни дейности. Подрязваше през зимата, когато от лозите остават само голи ластари около теловете. Лятно време разреждаше гъстите листа или унищожаваше насекомите, а през септември участваше в гроздобера.
За гроздобера целият народ от Омброза излизаше в лозята. Сред зеленината на ластарите се виждаха пъстри фусти и шапки с пискюли. Мулетарите товареха пълни кошове върху самарите и ги изпразваха в линовете. Някои кошове ги вземаха различните бирници, които идваха заедно с отделение стражи, за да контролират налозите за местните благородници, за правителството на Генуезката република, за духовенството и други десятъци. Всяка година ставаше по някоя свада.
109
Хановерска династия — управлява Великобритания от 1714 до 1901 г., след династията на Стюартите, управлявала Шотландия и Англия до 1714 г. — Б. р.
110
Якобитизъм — политическо движение във Великобритания в края на XVII и през първата половина на XVIII в., чиято цел е реставрация на властта на Стюартите. Названието на движението идва от библейското Якоб (Яков), чийто английски вариант е името на сваления от престола през 1688 г. крал Джеймс II, представител на династията на Стюартите. — Б. р.