Въпросите, свързани с онази част от реколтата, която трябваше да се раздава наляво и надясно, послужиха за мотив на най-големите протести в Тетрадките за оплаквания по време на Френската революция. Тетрадки почнаха да пишат и в Омброза, колкото да опитат, макар тук това да нямаше никакъв смисъл. То беше хрумване на Козимо, който в ония години нямаше нужда да ходи на събрания на ложата, за да дискутира с местните безделници масоните. Стоеше на дърветата на площада. Наоколо се събираше целият народ от залива и нивите. Тълкуваше им новините — той получаваше вестници по пощата и освен това имаше приятели, които му пишеха, между тях и астрономът Байи, който по-късно стана кмет на Париж, и други от революционните клубове.
Всеки миг се раждаше новина: Некер[111], клетвата в Залата за игра с топка, Бастилията, Лафайет на белия кон, крал Луи, преоблечен като лакей.[112] Козимо обясняваше и разиграваше всичко, подскачайки от клон на клон. На един клон играеше ролята на Мирабо на трибуната, на друг беше Марат, който говори на якобинците, а на трети бе крал Луи във Версай, който си слага червена шапка, та да укротява жениците, дошли пеш от Париж.
За да обясни какво представляват Тетрадките за оплаквания, Козимо каза:
— Да се опитаме да направим една.
Взе ученическа тетрадка и я окачи на едно дърво с канап. Всеки отиваше там и отбелязваше какво не върви. Излизаха неща от всякакъв род: рибарите пишеха за цената на рибата, лозарите — за десятъка, пастирите — за границите на пасбищата, дърварите — за общинските гори, жалваха се и онези, които имаха роднини в затвора, и онези, дето ги налагаха с камшик за някакво престъпление, и онези, на чиито жени и дъщери посягаха благородниците: край нямаше. Козимо си помисли, че макар и това да бе наистина тетрадка за оплаквания, не беше добре, че в нея всичко е толкова тъжно, и му дойде наум да предложи на хората да пишат какво би им харесало най-много. И пак всеки отиваше, този път да изрази своите желания и въжделения: един си мечтаеше за пита хляб, друг за чиния супа; един искаше блондинка, друг две брюнетки; на някой му се щеше да спи през целия ден, на друг — да бере гъби цяла година; един желаеше каляска с четири коня, друг се задоволяваше с една коза; един мечтаеше да види отново мъртвата си майка, друг да се срещне с боговете от Олимп. С една дума, всичко добро на този свят се вписваше в тетрадката или пък се рисуваше, защото мнозина не можеха да пишат и направо рисуваха с бои. Козимо също написа — едно име: Виола. Името, което от години изписваше навсякъде.
Получи се хубава тетрадка и той я нарече „Тетрадка за оплаквания и удоволствия“. Но когато страниците се запълниха, не се намери висшестоящо събрание, на което да я прати, затова тя остана окачена с канап на дървото; написаното започна да се заличава от дъждовете, хартията прогизна и при тази гледка сърцата на омброзианците се свиваха, а мисълта за настоящата мизерия ги изпълваше с желание за бунт.
Накратко, при нас бяха налице всички причини за Френска революция. Само дето не бяхме във Франция и революция нямаше. Живеехме в страна, където има причини, но не възникват следствия.
И в Омброза ставаха големи събития. Недалеч войската на Републиката водеше военни действия срещу австрийците, съюзени с пиемонтците. Масена се биеше при Коларденте, Лаарп — на река Нервия, Муре — край Корниче, заедно с Наполеон[113], който тогава бе само генерал от артилерията, и тътнежите, които от време на време се чуваха в Омброза, носени от вятъра, бяха точно негово дело.
През септември всички се готвеха за гроздобера като за нещо скрито и ужасно. Потайни групички се събираха край портите.
— Гроздето е узряло!
— Зряло е! И още как!
— Съвсем е узряло! Ще вървим да берем!
— Ще ходим да мачкаме!
— Всички ще сме там. Ти къде ще бъдеш?
— В лозето отвъд моста. А ти? А ти?
— При граф Пиня.
— Аз — в лозето при мелницата.
— Видя ли колко джандари обикалят? Сякаш са косове, налетели да кълват гроздовете.
— Ала тази година няма да кълват.
— Косовете може да са много, но всички ние сме ловци.
— Има и такива, дето се крият. Има и такива, дето бягат.
— Не разбирам, защо тази година гроздоберът не е по сърце на мнозина?
— При нас искаха да го отложат, но гроздето е вече зряло.
— Зряло е!
На другия ден гроздоберът започна тихо. Лозята се изпълниха с хора, които се разположиха във вериги край редиците от лози. Ала не подхванаха никаква песен. Чуваха се откъслечни подвиквания.
111
112
113
Масена, Лаарп, Муре, Наполеон — авторът припомня имената на пълководци и местата на прочути битки при сраженията непосредствено след Френската революция. — Б. пр.