Ала между едно и друго настроение той прекарваше дните си, като надзираваше обучението на Козимо. Сновеше между дърветата, където се намираше брат ми, и дюкянчето на Орбеке да поръчва книги, които да му доставят книжарите от Амстердам или Париж, и да прибира получените пратки. И тъй подготвяше собственото си нещастие. Защото слухът, че в Омброза има един абат, който е в течение на всички най-революционни издания в Европа, достигна до висшите власти. Един следобед жандармите дойдоха в нашата вила, за да огледат стаичката на абата. Между неговите молитвеници намериха трудовете на Бейл[40], още неразрязани, но това бе достатъчно, за да го вземат и отведат със себе си.
Беше много тъжна сцена в този облачен следобед. Спомням си как наблюдавах всичко през прозореца на моята стая и престанах да уча спрежението на аориста, защото вече нямаше да има урок. Старият отец Фошлафльор се отдалечаваше по алеята между въоръжените главорези и вдигаше очи към дърветата. На едно място сякаш понечи да изтича към един бряст и да се покачи, но краката му изневериха. Този ден Козимо беше на лов в гората и не знаеше нищо. Така не успяха да се простят.
Ние не можахме да направим нищо, за да му помогнем. Баща ни се затвори в стаята си и не слагаше залък в уста, защото се боеше да не го отровят йезуитите. Абатът прекара остатъка от своите дни в затвора и в манастир при непрестанно покаяние и най-накрая умря, като след цял живот, посветен на вярата, така и не разбра в какво изобщо бе вярвал, ала същевременно се стараеше до последно да бъде непоколебим във вярата си.
Арестуването на Фошлафльор натъжи много Козимо, който се беше привързал към стария наставник. Но това не попречи на по-нататъшното му образование. От онова време датира кореспонденцията му с най-големите философи и учени на Европа, към които се обръщаше с молба да отговорят на негови въпроси и възражения или даже само заради удоволствието да общува с пo-издигнати духове. Жалко, че всичките му книжа, които държеше в хралупите на дърветата, известни само на него, не се намериха. И сигурно са били унищожени, изгризани от катерици, или са мухлясали. Сред тях биха могли да се открият писма, писани собственоръчно от най-известните мъдреци на века.
За да запази своите книги, Козимо изработи на няколко пъти специални висящи библиотеки, защитени, доколкото бе възможно, от дъжда и гризачите, но непрекъснато сменяше мястото им според интересите и предпочитанията си в момента, защото той оприличаваше книгите донякъде на птици и не искаше да ги вижда неподвижни или затворени в клетки. Казваше, че така стават тъжни. На най-масивната от тези въздушни полици нареди томовете на Енциклопедията на Дидро[41], един по един, както ги получаваше от някакъв книжар от Ливорно. И макар че в последно време, поради дългото стоене сред книгите, сякаш витаеше в облаците и изпитваше все по-малко любопитство към околния свят, то сега, поглъщайки великолепните статии на Енциклопедията — „Abeille, Arbre, Bois, Jardin[42]“, брат ми наново преоткриваше всички заобикалящи го неща. Сред книгите, които пристигаха по негова поръчка, започнаха да се появяват и практически трактати, например по лесовъдство. И той изгаряше от нетърпение да приложи новите познания.
Козимо винаги бе изпитвал интерес към човешкия труд, но досега неговият живот по дърветата, неговото непрекъснато местене и ловуване се ръководеха от откъснати едно от друго и недостатъчно целенасочени хрумвания, сякаш беше птиче. И ето че сега го завладя трайна потребност да прави нещо полезно за ближния. Ако вникнем по-дълбоко, той бе научил и това от общуването си с разбойника, бе разбрал какво удоволствие е да услужваш, да извършваш необходима за другите дейност.
Козимо овладя изкуството да подкастря дърветата. И започна да предлага своята помощ на овощарите. Вършеше това през зимата, когато дърветата протягат неправилни лабиринти от сухи клончета и сякаш не искат нищо друго, а само да бъдат приведени към по-подредени форми, за да се покрият отново с цвят, листа и плодове. Козимо добре кастреше и вземаше евтино. Затова нямаше дребен собственик или арендатор, който да не го покани да мине при него. Виждахме го сред кристалния въздух на ония утрини, изправен и разкрачен върху безлистните ниски дървета, с врат, завит в шал чак до ушите, да вдига голямата градинарска ножица и, цак-цак, със сигурни движения да отстранява второстепенни клончета и върхари, които отскачаха. Своето изкуство той прилагаше и в парковете със сенчести и декоративни дървета, въоръжен с къс трион, и в горите, където се постара да замести секирата на дърваря, способна само да нанася удари в основата на вековни стволове и да ги смъква цели. Своята пъргава брадвичка използваше единствено по клоните и върховете.
40
Пиер Бейл (1647–1706) — френски мислител, историограф, философ и богослов, предтеча на енциклопедистите, чиито трудове оказват влияние върху века на Просвещението. — Б. р.
41
Става дума за „Енциклопедия, или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“, основана и редактирана от Дьони Дидро (1713–1784), философ материалист, писател, идеолог на предреволюционната френска буржоазия. — Б. пр.