Почти без желание отиде до едно чекмедже в кухнята, премести няколко принадлежности и извади дебел пакет документи. Беше се надявал, че няма да се наложи да използва този резервен вариант, но от човек понякога се изисква да бъде гъвкав.
Първо трябваше да уреди Маги Талбът да го посети.
Шиенето не се удаваше на Маги. Можеше да подгъне пола или закърпи чорап, но фината работа, необходима, за да направи хубави дрехи, надхвърляше търпението й. Но тя твърдо беше решила да се научи. Каза си, че тъй като скоро ще става майка, трябва да бъде по-добра домакиня. Тази мисъл не бе достатъчно успокояваща, когато убоде пръста си за пети път.
— По дяволите!
— Маги! — предупреди я Луиза. — Едва тази сутрин се закле никога повече да не ругаеш.
— Това не беше клетва, а само идея. Лоша идея. Ох! По дяволите! Иглата е гладна за кръвта ми.
— Детето ти ще знае да богохулства свободно, преди да може да каже мама или татко. Такъв пример ли искаш да му дадеш?
— Бебето няма да знае какво казвам. Освен това Кристофър ме харесва такава, каквато съм.
— Точно такава, каквато си, или въпреки че си такава, каквато си?
— И ти си като дамите в Лондон. Трябва да отидеш там, като се ожените с Питър. Ще се чувстваш като у дома си.
Луиза се усмихна на раздразнението на Маги.
— Предпочитам да живея в Санта Фе. Затова Питър е там — да намери къща.
— Погледни тази бродерия! Какъв боклук! Надявам се бебето да е момче. Никога няма да мога да науча момиче да шие.
Луиза погледна към Маги с любопитство.
— Като говорим за бебето, не мислиш ли, че е време да кажеш на Кристофър, че ще става баща?
— Не е дошъл подходящият момент. — Маги вдигна поглед от камизолата, която шиеше, и се загледа през прозореца. Колеблива усмивка се разля по устните й: — Да имаш бебе е нещо толкова специално! Трябва да е много специален и моментът, когато ще кажа на Кристофър.
— Надявам се, че този момент ще настъпи, преди да станеш два пъти по-едра. Може да се зачуди защо жена му изглежда така, сякаш е глътнала бала слама.
Маги издаде най-неподходящия за една дама звук.
— Изобщо не е забелязал, че талията ми е наедряла.
— Съдейки по вида и на двама ви, той е прекалено зает да навакса загубеното време, за да се занимава с такива подробности.
Маги се усмихна, замечтано.
— Може би.
Точно тогава младият Тоби Рос подаде глава през предната врата.
— Госпожо Талбът?
— Да, Тоби.
— Един от работниците на господин Харли току-що дойде и помоли да ви дам това. — Подаде къс хартия на Маги.
— Благодаря.
— Да, госпожо — каза той и излезе.
Луиза погледна учудено.
— Какво ли е?
Предполагам, че Тод се страхува да се появи отново заради начина, по който Кристофър го посрещна преди два дни.
Тя зачете:
Още един сандък пристигна днес. Също и нов каталог с някои неща, които може да ти трябват за училището. Нямам желание да ядосвам съпруга ти, като ги доставя лично. Ако дойдеш да си вземеш сама книгите, ще можеш да разгледаш и каталога.
— Не бих го направила — предупреди я Луиза. — Ако Кристофър научи, че си ходила при Тод Харли, ще те метне на коляното си и ще те наложи.
— Само да се опита — каза Маги и се смръщи пресилено.
Луиза придоби още по-мрачен вид.
— Е, Луиза, наистина. Защо да не му направя едно съвсем невинно посещение? Тод е прав. Кристофър няма да се зарадва да го види. А ти започваш училището следващата седмица и ако има още книги, ще се нуждаеш от тях.
— Изпрати един работник.
— Искам да прегледам каталога.
— Да изпрати каталога с книгите.
— Може да не е негов. Както беше с последния каталог — приятелят му го изпрати от Ню Йорк, за да го разгледа, но го искаше веднага обратно. — Остави настрана камизолата. — Мисля направо да отивам. Кристофър ще бъде с Мос навън през целия ден и ако имам късмет, ще съм тук, преди той да се е върнал. Даже няма да знае, че съм ходила.
Луиза поклати глава. Маги вирна брадичка, за да покаже, че си е все същата бунтарка.
— Ако исках да ми се казва къде мога да ходя и с кого мога да говоря, щях да си стоя в Лондон.
Маги все пак взе някои предпазни мерки. Убеди Луиза да тръгне с нея. Взеха Тоби Рос и Клийв Кампбел да ги придружат. Клийв, който можеше с една ръка да вдигне наковалня, беше достатъчен, за да накара Тод да се държи прилично. Ковачът би могъл да прогони банда индианци само като им се намръщи.
Маги не очакваше неприятности нито от индианци, нито от Тод Харли. Щеше да вземе книгите, да прегледа каталога и да се върне вкъщи, преди Кристофър да се е прибрал. Беше се убедила, че Тод не е лицемер, но още не бе убедила съпруга си в това. Кристофър бе голям инат. Маги признаваше, че притежава същия недостатък, но този път бе убедена, че е права.