— Давай направо, а? Какво искаш, за да пуснеш Маги?
— Продължаваш да ме мислиш за разбойник — каза Тод с въздишка. — Маги е свободна да си отиде, когато поиска. Ако имаш нещо против присъствието й, можеш да изпратиш един от хората си да я върне вкъщи. Но може да реши, че е забавно да остане.
Кристофър не искаше да изпуска Маги от погледа си, а и изобщо нямаше доверие на Тод.
— Да разбирам ли, че аз не съм свободен да я придружа до дома?
— Разбира се, че можеш. По-късно. Точно сега, надявам се, ще останеш за няколко ръце покер. Всъщност аз настоявам.
— Покерът не е моята игра, Харли.
— Колко жалко. Вие, англичаните, сте толкова скучни. — Ухили се. — Ще те въвеждам в тънкостите на покера, докато играем.
— Не, благодаря.
— Както вече казах, настоявам. — Тод погледна към Маги, после пак към Кристофър. — И, разбира се, тъй като и двамата държим на честта, ще приемем това, което картите покажат.
— Защо да усложняваме нещата с игра на покер, Харли? Имаш Маги. Ако желаеш Ранчо дел Рио толкова много, защо не го поискаш като откуп?
— Все още не ми вярваш, нали? Не съм престъпник, Талбът. Наистина искам земята. Но предпочитам да я спечеля честно, — както баща ми от брат ти. Харесва ми иронията в това. А на теб? Брат ти Стивън губи ранчото от Теодор Харли, а сега ти се готвиш да го загубиш от сина на Теодор Харли.
Сигурен ли си, че ще спечелиш?
— Може би да, може би не. И двамата ще трябва да се помолим на съдбата. — Отиде при масата и взе тесте карти. — Вземи си една табуретка, Талбът. Ще изиграем няколко ръце за нещо толкова несъществено като парите. Само за загрявка. После ще се заловим за работа.
— А ако откажа?
— Не ме карай да постъпвам некавалерски — предупреди Тод с усмивка.
Кристофър погледна към Маги. Лицето й беше бледо и напрегнато. После седна.
— Може би сега ще имаш нужда от това уиски.
Кристофър подозираше, че ще има нужда от много уиски, когато играта свърши. Но нямаше да се унижи да пие с Харли.
— Раздавай.
Играта продължаваше. Нийл Коркоран, Мос Райли и Маги наблюдаваха. Тод имаше нужда от свидетели, за да каже на света, че е спечелил земята на Монтоя съвсем честно. Кристофър загуби сто долара в първите няколко ръце. Доста хазарт беше изиграл през живота си. Дори покер беше играл една вечер в Санта Фе с Дерек Слейтър и приятелите му. Имаше усет за играта, но този път не му идваха карти.
— Готов ли си да играеш истински?
Кристофър прочете самоувереността в очите на другия мъж. Чудеше се дали и брат му Стивън е чувствал същия гняв, когато е стоял срещу Теодор Харли. Не, Стивън е бил пиян. И е започнал играта по своя воля.
— Имам ли избор? — попита Кристофър.
Тод се засмя и раздаде картите.
— Теглим пет карти. Валето открива две точки.
Кристофър взе картите си. Имаше две четворки.
— Откриваш ли? — попита Тод.
— Не.
— И аз. Ново раздаване. — Усмихна се. — Искаш ли ти да раздаваш?
— Кристофър не раздаде нищо по-добро. Даже двойка не му дойде.
— Мой ред е — каза той.
Кристофър избра две двойки — дами и петици. Хвърли един дървен чип за покер на масата.
— А! Да кажем, че всеки твой чип представлява една десета от владението на Монтоя — тази част, която граничи с моята земя. Аз ще наддавам със сто долара.
— Не мислиш ли, че залозите са доста неравностойни? — възрази Кристофър.
Тод сви рамене.
— Дай ми една карта — каза Талбът.
— Аз ще взема две.
Кристофър изтегли тройка: Безполезна.
— Пас.
— Наддавам още сто. Можеш да вдигнеш с още една десета. Това прави около петдесет хиляди акра. — Засмя се. — Можеш да се откажеш.
— Вдигам.
Талбът спечели играта с две двойки. Тод беше заложил три. Забеляза, че безпокойството на противника му расте. Когато Тод беше загубил вече петстотин долара, а той все още имаше земята на Монтоя непокътната, реши да пробва късмета си.
— След като искаш всичко да е честно, мисля, че трябва да видя малко от парите, които залагаш.
Тод се намръщи, а Кристофър почувства лек триумф.
— Не мислите ли, че е повече от честно? — попита той свидетелите.
Даже Нийл Коркоран се съгласи, че искът на Кристофър е повече от честен. В покера никой не тегли кредит, ако няма някаква гаранция…
— Може би трябва да започнеш да залагаш своята земя. Но ти имаш само двадесет и пет хиляди акра, нали така? При сегашния курс около половин чип.