— Добре. Казах ти, че имам намерение да съм съвсем честен. Не съм измамник като баща си. Мой ред е. Теглим пет карти. Няма да откриваме. Вале и двойка за точки.
Кристофър спечели с три дами. Тод мълчеше. Седеше съвсем неподвижен, ако се изключи ритмичното плющене на картите под палеца му.
— Имам още нещо за залагане. Още една ръка. Всичко или нищо.
— Вече загуби всичката си земя и петстотин долара. Какво имаш още?
Лицето на Тод цъфна в усмивка.
— Нийл, Мое, разкарайте се оттук. Нямаме нужда от свидетели за последната ръка. Маги, ти можеш да останеш. Всъщност — моля те.
Когато останаха сами, Тод се усмихна по-широко.
— Както казах, още една ръка. Всичко или нищо.
— Запазих владението на Монтоя, спечелих и твоята земя. Много настояваш играта да бъде честна. Да предположим, че нямам желание да рискувам с една ръка всичко:
— Но ти имаш желание. Или ще имаш. Ще искаш това, което ще сложа на масата.
— Нещо, което струва колкото всичката тази земя?
Тод се засмя.
— Зависи какво значи жена ти за теб. — Стана и влезе в кухнята. Когато се върна, хвърли пакет с документи на масата. — След като хвърли баща ми в затвора, отидох в Денвър и поразпитах малко за сладката Маги. Исках да намеря нещо, което да доказва, че претенциите й за тази земя са фалшиви. Натъкнах се на любопитно съвпадение: Маги не беше разглезена дама, живяла с приятели в Денвър. Била е танцьорка в кръчмата „Лейди Лак“ и напуснала работа много внезапно — един ден след като неин приятел бил убит. Арнолд Стоун. Дължал й пари. Разбира се, съвпадението не доказва нищо. Затова наех частен детектив. — Той потупа купчината документи с пръст. — Имам достатъчно доказателства да обеся малката Маги за убийство. А може, тъй като е жена, само да я затворят. От това, което съм чувал за затворите в тоя край, може да предпочете да я обесят. Аз съм доста привързан към Маги. Затова не съм представил тези доказателства пред съда. Залагам тях срещу земята ти. Ако спечелиш, получаваш земята и доказателствата, а аз ще държа устата си затворена. Ако загубиш, взимам земята. Ако не играеш, Маги отива в затвора.
Кристофър я погледна. Изражението му беше каменно. Маги изгаряше от вина. Самото убийство не беше нейно дело, но сигурно беше виновна за подбудителство.
Кристофър продължаваше да мълчи. Изглежда, преценяваше стойността на земята срещу стойността на жена си. Маги не бе уверена кое ще спечели. Смееше ли да се надява, че е започнала да значи за него повече от земята?
— Спечеля или загубя, Харли, тази купчина документи отива в огъня. А ако издадеш нещо пред съда, няма да намериш място в целия свят, където да се скриеш от мен.
Тод пребледня от тона на Кристофър.
— Нямам никакво желание да видя Маги в затвора. Искам само земята. Ще я взема с нея, ако успея да я получа. Може, след като загубиш, тя да реши да се омъжи за мен.
— Може би. — Кристофър погледна Маги, но тя не успя да разгадае изражението му. — Тя ми е съпруга и ще й бъде много трудно да се отърве от мен. Раздавай проклетите карти.
Маги наблюдаваше играта и водеше борба със себе си. Кристофър беше готов да рискува всичко, за да я запази; тя току-що бе спечелила най-важната победа в живота си. Но се опасяваше, че спечелвайки Кристофър, е разрушила мечтите му.
Бяха раздадени две карти — едната обърната, другата — не.
Картите на Кристофър бяха тройка купи. Тод имаше вале пика.
— Няма нужда да залагаме — каза Кристофър. — Знаем какви са залозите и никой няма да се откаже. Само раздай останалите карти.
Тод раздаде още три обърнати карти.
— Обърни ги.
Обръщаха картите си една по една. Тод обърна дама. Кристофър — петица пика. Тод обърна десетка спатия. Кристофър имаше вале купа. Тод последва с деветка каро. Усмихна се, тъй като очакваше вероятна кента. Кристофър показа десетка купа. Вдигна вежди. Вероятен флош.
Обърнаха последните си карти едновременно. Тод оформи кента си с поп. Кристофър имаше четворка купа. Флош.
Тод пребледня и стисна устни.
— Губиш — заяви Кристофър.
Маги си отдъхна. Заобиколи масата, за да види картите на Тод.
— О, господи! Ти печелиш, Кристофър. — Засмя се. — Спечели!
— Разбира се, че спечелих — каза Кристофър сдържано.
— Не. Не спечели. — В ръката на Тод се появи пистолет. — Аз имах флош, Талбът. Ти изкара кента. Жалко. Ненадейно си обречен.
Маги не се поколеба. Грабна една табуретка и удари Тод отзад. Той се строполи на земята и изпусна пистолета. Кристофър се изправи, взе оръжието и го хвърли далеч.
— Махни се, Маги! — заповяда той.
Тя не се подчини веднага.
— Поне веднъж в живота си ще направиш ли това, което ти казвам?