Това привлече вниманието й.
— Магдалена Тереза Мария Монтоя. — Благородническото име беше твърде дълго за слабичкото девойче. — Казват ви Маги, нали така?
Очите й го стрелнаха гневно, а малката волева брадичка се вирна предизвикателно.
— Името ми е Магдалена, а не Маги!
Явно доволен от нейното раздразнение, Кристофър се усмихна снизходително.
— Маги ви подхожда повече.
Тя погледна към вратата, но Питър вече бе застанал пред нея и преграждаше спасителния изход. Малкото й лице се обърна отново към Кристофър. Тъмните й очи сякаш преценяваха мотивите му.
— Значи вие знаете моето име и кои са били родителите ми. Но това не доказва нищо.
— Така ли? — Веждите на Кристофър се повдигнаха.
— Точно така. — Маги изви изписаните си вежди и великолепно изимитира неговата мимика.
Кристофър трябваше да положи усилия, за да сдържи усмивката си.
— А вие какво знаете за вашето семейство, Маги? — Нарочно наблегна на името, за да предизвика гневния блясък в очите й.
— Знам достатъчно!
Кристофър се усмихна.
Тя го изгледа подозрително.
— Питър — каза той, — мисля, че госпожица Монтоя би искала да чуе цялата история; Тъй като ти проведе по-голямата част от проучването, не би ли ни разказал за нейното забележително семейство?
Литър взе сноп документи от нощното шкафче и набързо ги прелисти:
— Да видим какво има тук… Свидетелства за раждане, семейно дърво, свидетелски показания, прокламация на губернатора… Резюмето трябва да е тук някъде… — Придърпа стола и седна срещу заинтригуваното момиче. — Както виждате, ние разполагаме с цяла документация, госпожице. Можете да я прегледате, ако желаете.
Тя погледна документите и се изчерви.
— Не умея да чета много добре. Тези думи са много дълги…
Питър се усмихна разбиращо.
— Добре, тогава аз просто ще обобщя нещата. Земята е дадена със специален указ на вашия дядо, дон Рамон Батиста де Монтоя, пряк потомък на втория испански губернатор на Ню Мексико — дон Педро де Пералта. Вашият дядо е бил доверено лице и приятел на последния губернатор на Ню Мексико — Мануел Армийо, фамилия Монтоя била получила вече няколко поземлени дарения от Испанската корона, а Армийо дал на Рамон още земя, с което тяхната собственост в пасищата на Ляно Естакадо възлязла на петстотин хиляди акра.
— Къде е Ляно Ест… Естадо?
— Ляно Естакадо — помогна й услужливо Кристофър. — Оградената равнина. Там са едни от най-добрите пасбища в страната.
— Семейство Монтоя никога не са се занимавали с тази земя — продължи Питър разказа си. — Те били военни и се интересували предимно от набезите на индианците и борбата срещу тях; Това се отнася и за вашия дядо. Той починал в Санта Фе малко след като Ню Мексико станало притежание на Съединените щати. Вдовицата му се върнала в. Мексико Сити заедно с децата си, едно, от които бил Алберто, вашият баща.
Лицето на момичето стана безизразно. Кристофър подозираше, че голяма част от семейната история е новост за нея.
— През хиляда осемстотин петдесет и девета година — обясняваше Питър — Алберто се завърнал в САЩ, за да види семейните поземлени дарения, както и някои други земи, които го интересували. Минал през наскоро създадения град Денвър и там бил поразен от една кръчмарска танцьорка на име Кармен Естада. Двамата се оженили. Предполагаме, че семейството изолирало Алберто по причина на неподходящата женитба, защото двамата живели в бедност. Вие сте родена през 1862 година, а дванадесет месеца по-късно Алберто умрял при неизяснени обстоятелства…
— Кръчмарска разпра — промълви момичето с горчивина. — Майка ми казваше, че са го промушили с нож в кръчмарска разпра…
Питър се изчерви от притеснение.
— Да. Точно така. За майка ви не можахме да открием нищо друго, освен това, че е починала в едно ранчо недалеч оттук.
— Ранчото на Тони Алварез! Тя беше негова любовница четири години, а аз си изкарвах хляба, като вършех там какво ли не — от пасенето на кравите до търкането на подове.
— Когато тя починала — продължи Питър, — вие сте били на четиринадесет години. Избягали сте от ранчото.
— Дявол да го вземе, точно така беше. Дъртият Алварез мислеше да смени майка ми с мен…
— Не открихме какво се е случило с вас. Предположихме, че сте се върнали в Денвър, затова дойдохме да ви търсим тук. За щастие името ви е доста известно сред мъжете, които често посещават… ъъъ… заведенията на улица „Ларимър“ и „Маркет Стрийт“.
Кристофър изучаваше внимателно реакциите на момичето. То бе добавило нови елементи към откъслечните части на разказа, без да се двоуми или срамува, едва ли не с предизвикателство в гласа. Брадичката и продължаваше да е високо вирната, погледът й беше спокоен и прям — в него липсваше присъщата на жените мекушавост. Крачето й потрепваше нетърпеливо по килима. Маги Монтоя ще е дяволски трудна за опитомяване и още по-трудна за контролиране, реши Кристофър.