Ивайло Иванов
Наследници
Четивото не се препоръчва за лица, изповядващи католицизма! То може да провокира сериозен душевен дискомфорт у католика, особено ако искрено вярващ и честен човек и най-вече — ако не познава добре историята на папството!
Камериерът скромно се поклони и излезе. Като затвори вратата след себе си, до ушите на стария граф достигна една шумна въздишка на облекчение.
Графът нервно подгони инвалидната си количка към масата, на която се мъдреше позлатения телефонен апарат, макет на катедралата „Свети Павел“ в Рим, който му бе подарък за петдесетия рожден ден от папа Пий ХХІV.
— По дя… — макар и ядосан до бяс, той прекъсна богохулната си фраза, припряно се прекръсти и възкликна отначало — Господи, Иисусе!…
Сетне вдигна слушалката и набра номера в стаята на сина си.
Телефонът дълго пиука самотно, докато най-накрая от другия край един сънен младежки глас се обади с едно протяжено „Да-а-а…“
— Валентин — изрева графът — Валентин! Веднага ми ела!
Синът му измърмори нещо нечленоразделно и затвори.
Граф Рене-Алфонс дьо ла Валие беше вън от себе си. Лицето му беше почервеняло като на варен омар, а рядката му бяла коса бе прилепнала плътно към черепа, лъснала от пот. Той ядно сновеше из просторната си приемна в инвалидния стол, като го засилваше ту към стената с мечовете и броните, ту към отсрещната — с портретите на дедите му до средата на ХVІІ век. Останалите висяха окачени по коридорите на замъка — как да събереш на толкова ограничено пространство над петдесет портрета на прадеди чак до началото на ХІІІ век? Да не говорим, че някои от тях бяха с невероятни размери. Особено онези — от Средновековието, дето предпочитали да ги рисуват в цял ръст, яхнали любимите си коне.
Къде пропадна този непрокопсаник? Ако краката му от двайсет години не бяха сковани от подаграта, графът като нищо би взел на един дъх стълбите до последния етаж на замъка и лично би изритал сина си от завивките. Четвърти камериер за тази година!… Безобразие! Отгоре на всичко — Гилбърт, когото само преди три месеца бе назначил за камериер на сина си и който току-що си бе обрал крушите, беше бивш протестант! Момчето бе толкова младо — преди две седмици бе навършило деветнайсет години, и едва се бе обърнало към католицизма!…
Най-сетне двойната врата на приемната се разтвори широко и на прага застана Валентин-Алфонс дьо ла Валие. Косата му бе разрошена, а по бузите му бе набола двудневна брада. Двадесет и пет годишният наследник на рода Дьо ла Валие все още сънливо примигваше и търкаше очи. Едва бе сварил да си облече халата.
— Какво има, тате?
Старият го гледаше начумерено. Изпъкналата му като турски пантоф брадичка играеше нагоре-надолу.
— Какво има ли? — изсъска — Я сега ми кажи: Ти беше ли в Рим?
— Бях… Върнах се късно снощи…
— Целуна ли пръстена на Негово Светейшество и предаде ли на кардинал Джан-Лука Скорези моите специални поздрави по случай назначаването му за управител на Ватиканската хазна?
— Ама… — Валентин объркано се чудеше какво да каже — Разбира се!… Те са ти много признателни за последното дарение. Папата споменава името ти във всяка своя молитва…
— Негово Светейшество каза ли нещо друго?
Младият граф започна да приглажда с ръка косата си назад.
— Каза — отвърна смутено той — че след две години ще те спомене в „Agelus“1.
В очите на Рене-Алфонс дьо ла Валие за миг блесна една благоговейна сълза, но той бързо се овладя и продължи:
— Отби ли се в Тулон и връчи ли на епископ Дюплеси моите подаръци за рождения му ден? Той е единственият честен католик в цяла Франция!
— Да…
Старият се ухили зловещо:
— И на връщане… за по-направо, мина през Монте Карло, а?
Валентин се втрещи. Откъде можеше дъртакът да…
— Кажи, кажи! Гилбърт току-що напусна. Не можел да пие и мърсува заедно с тебе!
Младият сведе поглед и ръцете му замачкаха пешовете на халата.
— Замръкнах… тате…
Графът с артистичен жест посочи канапето в стил Луи ХVІ. Валентин седна и неспокойно започна да върти глава налява-надясно.
— Доста задълго си замръкнал — изхриптя с отровен глас старият — още днес ще направя справка по кои казина и бардаци си замръкнал и колко ти е струвало замръкването!
Младият трескаво си пое дъх:
— Ама виж, тате…
— Млък! — кресна графът — Вярно ли е, че след като си загубил повече от дванайсет хиляди ранда на рулетка, си се натряскал като свиня в някакъв долнопробен бар и изпод масата си поръчал посред нощ да ти донесат десет каси шампанско, реколта от 1898 година, а? Вярно ли е, че после си къпал с него стриптийзьорките на подиума?
1
Agelus — Молитва, която се изпълнява от папата веднъж на 76 години по случай преминаването на Халеевата комета.