— Господ да ви благослови, момчета! — прошепна старият граф след дълъг размисъл — Право е делото ви! Какво се иска от мен?
— Един милион ранда за Джовани — слезе на земята Валентин.
— И подписът Ви под всички искове — добави Рикардо — условията за представителството пред съда ще договорим отделно.
След което препоръча всичко да се запази в пълна тайна чак до предявяването на иска. Така Ватикана едва ли би имала друг изход, освен да подкрепи графа в начинанието му. Така или иначе — нали част от парите щяха да отидат именно за католицизма?
Рене-Алфонс дьо ла Валие изслуша всичко много внимателно, а сетне вдигна телефона и набра някакъв номер. Беше на Джовани.
— Джовани, момчето ми! — с благ глас заговори старият — Ако е за един милион — имаш го! Но ако донесеш оригиналите до един час, имаш два!
Първото дело беше срещу Holly Bible society. Разгледа се в Претория. Рикардо се позова на Мадридската конвенция за разрешаване на спорове от религиозен характер с международен елемент, според която нито един от съдебните заседатели или от състав на съда не трябва да изповядва или да произхожда от семейство, изповядващо някоя от религиите на страните по делото. Съдията беше будист от Япония, а журито бе съставено главно от убедени потомствени атеисти, както и от няколко вишнуисти индуси и китайци — даоисти.
Искът беше оценен на 500 000 000 ранда. Цената бе изчислена на базата на издадените и продадени от ответника над 300 000 000 Библии за последните 10 години само в САЩ, както и отделно Новия завет в тираж от 600 000 000 за същия период по целия свят.
За ответника се яви самият пастор Дейвид Сорел — идеологът на Holly Bible society. Валентин бе виждал полуплешивата му, сбръчкана физиономия само по телевизията, когато случайно бе сърфирал из каналите и бе попадал на американското предаване „Писано е…“. Адвокатът им, колкото и обигран да изглеждаше, обаче изпищя на умряло, когато чу основанията за иска.
— Да не би ищецът да иска да каже — саркастично произнесе той след дълга тирада относно недопустимостта на иска — че насочва срещу нас претенции, основани на Corpus iuris civilis?14
— Не, разбира се! — усмихна се злорадо Орбини — Юстиниятновата кодификация се появява близо пет столетия по-късно от възникването на процесните авторски права!
После кратко изложи, че основанието за иска, всъщност е Йоханесбургската конвенция за правото на собственост, която защитава собствеността, независимо по чий закон е възникнала тя, като запазва нейния статут непроменен, какъвто е бил той по времето на нейното възникване.
— И така — уточни той — собствеността за моя доверител — граф Рене-Алфонс дьо ла Валие — е възникнала по наследство. Той е получил правата от своя наследодател Свети Павел (при тези думи залата се разшумя, дочуха се викове „Вън еретика!“ и „Смачкай ги!“) — Орбини се изкашля и продължи — за което представяме писмени доказателства.
При тези думи връчи на съда копия от гражданските регистри на Константинопол и грамотата на Филип ІІ Август, заверени нотариално.
— Авторското право — продължи той след като съдията и заседателите спряха да се пулят и цъкат с език над документите — е възникнало през І век от Христа за Свети апостол Павел. Възникнало е на територията на Римската империя и по отношение на него са действали римските закони. По онова време — хладно допълни Рикардо — авторското право не е било специално регламентирано в Рим. То е било непознато като отделна правна категория. За него са действали общите правила за собственост върху вещи. Потвърждение намираме в редица решения на съдебни спорове, разгледани от известни римски императори.15
И той окончателно заговори на свой си, адвокатски език. Посочи едно от последните решения на император Клавдий по делото Гвиниций Потон срещу Калаций Тиций от 54 година от Христа. Тиций бил използвал цели пасажи от трактата на дядото на Потон — Марк Потон — „Индия по времето на Александър Македонски“ в съчинението си „Невероятните чудеса в днешна Етиопия“, което бил написал близо седемдесет години по-късно. Иператорът осъдил Тиции да заплати на наследниците на Марк Потон обезщетение за нарушено право на собственост.
Орбини се позова и на друго подобно решение, този път на император Веспасиан — по делото „Септимий Октавий срещу Емилий Друс“. Извади и трето — Луций Ависта срещу Корнелий Филамонид. Съдът прие и трите.
14
Corpus iuris civilis — „Сборник граждански закони“ (лат.) — Кодификация на император Юстиниян І (527–565), сборник, състоящ се от 4 части — „Кодекс“ (12 книги с най-важните закони на императорите от Адриан до Юстиниян І), „Дигести“ (50 книги със сентенции и авторитетни мнения на изтъкнати римски юристи), „Институции“ (кратко ръководство по римско гражданско право) и „Новели“ — т. е. „нови закони“ (сборник със закони, издадени от самия Юстиниян І). Любопитно е, че първата книга, отпечатана от Гутенберг, веднага след Библията, е „Дигести“.
15
От епохата на ранния Принципат, чак до края на Западната Римска империя, императорът е бил върховена съдебна инстанция.