Още в мига, в който Валентин се появи на вратата, червените дяволи мигом го наобиколиха. Напред излезе някакъв морав, плешив дебелак с малиново расо и огромен златен кръст, чиято верига бе толкова дълга, че Негово Високопреосвещенство бе забол кръста в копринения си пояс, за да не кацне съвсем на оная му работа. Представи се като кардинал Марио Плагети, специален пратеник на Негово Светейшество.
— Добре, че пристигате толкова бързо, Ваше сиятелство — започна той — тъкмо обсъждахме срещу коя еретическа църква да насочим следващия иск на почитаемия Ви баща.
— Източното православие вече отпадна — допълни друг от скупчилите се около него духовници.
— Защо? — възрази Валентин — нали те първи се отделиха от Светата Римокатолическа църква?21 Освен това са и богати!
— Вярно — мъдро кимна Негово Високопреосвещенство — но тогава, освен с Вселенската патриаршия, можем да си навлечем и сериозни проблеми с Русия, Украйна, България, Сърбия, Гърция, Кипър… Оле-ле… Кипър…
— Разбирам — ухили се Валентин — притеснявате се да не би този път българите наистина да опитат да убият папата22! Биха го направили с радост, нали?!
— Не! — възмути се пратеникът — Няма такова нещо! Предлагам следващият противник да бъдат мормоните. Или… какво ще кажете за адвентистите? Те също имат възможност да налеят известна сума за благото на католицизма!
Най-отвратителното беше, че никой нямаше еднозначно мнение и затова караницата продължи. Да, спорът наистина обещаваше да не свърши скоро. Всъщност той се проточи чак до среднощ, без да се стигне до някое конкретно решение.
На сутринта Валентин предложи следващият иск да бъде предявен едва след като страстите около първото дело поне малко поутихнат. Плагети неочаквано го поздрави за това решение и призова останалите да го подкрепят. Така де — обстановката в света бе достатъчто напрегната, за да се налива в момента още масло в огъня.
Пък и обществото трябваше да позабрави малко за баща и син Дьо ла Валие.
Но тази работа не беше никак лесна. Снимките на стария, на Валентин и на Рикардо, редом с икони, жития и откъси от послания на свети Павел почти три месеца не слязоха от първите страници на всички ежедневници в света. После едва-едва започнаха да се изместват към по-вътрешните сраници. Валентин беше поканен да участва в над сто филма, в поне двайсет хиляди реклами и получи повече сто хиляди предложения за женитба. Интервютата, пресконферензциите и посещенията от и на различни католически колежи, както и срещите с католически бойскаути бяха отделно. Биографиите „Валентин-Алфонс дьо ла Валие — моят живот чрез вярата“ и „Наследникът на светеца“ само за два месеца бяха издадени от хиляди издателства в милионни тиражи, станаха световни бестселъри и дълго време се мъдреха на първите места във всички класации за най-купувани книги. Да не говорим, че всеки ден, в продължение на повече от половин година, на площада пред портата на замъка се насъбираше митинг от най-малко трийсет хиляди почитатели, с някоя от книгите в ръка, които не спираха да викат „Афтогра-а-аф!“…
Това, което Валентин изобщо не предполагаше, бе че следващо дело няма да има. Единайсет месеца след края на процеса, когато скандалите около него все още не бяха затихнали, старият граф Рене-Алфонс дьо ла Валие тихо издъхна в постелята ли. Десетина дни преди Възкресение Христово. Никой не разба от какво — лекарите, които му бяха изпратени още след края на делото лично от Негово Светейшество, предположиха, че старият граф просто не е могъл да понесе вихрещата се около него светска суматоха. Старият блажено се бе пренесъл в по-добрия свят.
На погребението, заедно с журналисти от цял свят, разбира се надойдоха и маса папски пратеници. След като ритуалите приключиха и неизброимите посетители се изредиха да му изказват съболезнованията си, Валентин, заедно с десетина кардинали отидоха в приемната.
Преди смъртта си, старият граф бе сключил двайсетина договора за дарения и спонсорства с Ватикана и сега наследникът му трябваше да подписва разни документи, свързани с тях.
Папката с тези документи носеше старият му познайник Негово Високопреосвещенство Марио Плагети. Той се приближи до седналия зад бюрото Валентин, отвори папката и посочи мястото за подпис.
— Тук! — каза кратко той.
Валентин подписа без да се замисли.
21
Това не е точно така. Всъщност враждата между западната и източната църква пламва заради разпределението на територии за влияние. Поводът за разделянето на църквите е, че през 1054 г. папските легати предават на византийския патриарх Михаил Керуларий проклятие от името на папа Лъв ІХ. Той, от своя страна през същата година свиква църковен събор, на който проклел папските легати. От този момент двете църкви са разделени „по взаимно съгласие“.
22
През 1981 г. турският терорист Мехмед Али Агджа се опитва да убие папа Йоан Павел ІІ, като стреля по него на площад „Св. Петър“ в Рим. След това се опитва да припише престъплението на България — че уж българските тайни служби са му били платили да извърши убийството. Никой и никога не успява да докаже това. 20 години по-късно всички замесени в разследването т. нар. „българска следа“ са покойници. Подозрението е, че атентатът е замислен и осъществен от папската канцелария, за да не бъдат разкрити крупни финансови злоупотреби.