Той колиничи и целуна пръстена на Негово Светейшество.
— Носите ли оригиналите? — прозвуча слабият старчески гласец на папата.
Графът мълчаливо извади пергаментите.
Папата ги пое с треперещи пръсти. После заби нос в тях и дълго ги разглежда. Плагети и Скорези също се бяха вторачили в тях иззад раменете му.
— Те са! — кимна Плагети.
Негово Светейшество бавно му ги подаде. Кардиналът веднага ги хвърли в горящата камина без да каже нито дума.
— Какво правите?! — ужаси се графът — Ваше Светейшество, тези документи принадлежат на мен!
— Тези документи — сухо се намеси Скорези — принадлежаха на Светата Римска църква.
Валентин отчаяно закри лице с шепи.
— Но това са документите, с които можехме да спечелим милиарди — изохка той — те доказват произхода на Дьо ла Валие… Това са…
— Фалшификати, сине мой — бащински произнесе Негово Светейшество — това са фалшификати.
Валентин се задъха. Стори му се, че целият свят се срутва отгоре му. Какви ги дрънкаше папата?…
— Но нали експертизите доказаха…
— Екпертизите, та екпертизите… — сряза го Скорези — можеш ли да си представиш колко пари пръсна хазната, за да подкупи експертите? А? Ами заседателите? Ами съдията? Ох… съдията!… Да не говорим за адвокатите на Holly Bible society! — той вдигна лице нагоре, затваряйки очи, но после отново изгледа Валентин с кръвясал поглед — И всичко това — заради необмислената Ви постъпка! Баща Ви беше толкова добър католик! Как успяхте да му въздействате — Вие и Вашия приятел — да държи всичко в тайна?!… Да не уведомите Ватикана! Да криете от Негово Светейшество толкова важни неща и да водите идиотските си дела! Направо не ми го побира умът!
— Но… — възрази съкрушено Валентин — Но нали Ватиканът прие истинноста на докумените?… Самият папа щеше да обяви това на следващия събор… Urbi et orbi… Нали Негово Светейшество ме подкрепи на процеса?…
Плагети шумно въздъхна.
— Негово Светейшество нямаше друг избор, млади човече.
— Документите, сине мой — поде едва-едва папата — наистина са фалшиви. Само че… — той леко поклати глава, сякаш в кратък размисъл — те не са съвременни фалшификати…
Графът се беше изтапанил пред него с глупаво изражение, без изобщо да разбира какво говори папата. В главата му цареше страхотна бъркотия — какво, по дяволите, ставаше тук, кое бе истина и кое — лъжа… и на какво изобщо можеше да се вярва?
— Грамотата — тихо продължи Божият наместник — от 1215 година на родоначалника на Дьо ла Валие — Каликстрат… Помните ли, тя му е връчена от Филип ІІ Август?… — папата направи кратка пауза — Не ми е известна степента на историческите Ви познания, сине мой. Но все пак — знаете ли кой е бил през 1215 година от Христа… Филип ІІ Август?
— Крал на Франция… — смутено отвърна Валентин.
— Само? — едва забележимо се засмя Негово Светейшество.
Кардиналите лукаво се спогледаха.
— Около 1202 — 1214 година от Христа — смирено продължи папата — Филип ІІ Август води успешни войни срещу Англия и успява да възвърне на Франция почти всички нейни територии на континента. Води и победни войни срещу албигойците. Същевременно, той се оттегля от Третия кръстоносен поход, а участието му в Четвъртия23 е незначително. Какво да Ви кажем, сине мой… През 1215 година Филип ІІ Август е владетел на най-могъщата държава в Западна Европа… Водач на най-силната армия… А ето и тогавашното разположение на силите на Запада, верни на Рим: Голяма част са в Константинопол, за да бранят Латинската империя от България, Никея, Трапезунд и Епир, защото само десет години по-рано кръстоносците са разгромени жестоко при Адрианопол от българския цар Калоян. Атака би могла да дойде отвсякъде. Друга част са на Крит. Трета — на Кипър, четвърта — в Сирия и Палестина — предният пост на папството срещу мюсюлманите в Светите земи по онова време. А на Англия не е можело да се разчита — тя току-що е била смазана. От Филип ІІ Август! — папата наблегна на името на владетеля.
— От могъществото — продължи философски Светият Отец — до самонадеяността, сине мой, има само една, съвсем малка, крачка. Какво би станало, ако в тази ситуация Филип ІІ Август си бе въобразил, че е по-силен от тогавашния папа Инокентий ІІІ? Ами ако беше тръгнал срещу него? Защото такива конфликти между Светия престол и кралете не са били никак редки. Латинските барони в Константинопол са се ползвали от особената протекция на Филип ІІ Август24, германците също са му съюзници25, да не говорим, че тъкмо тогава и французи, и германци са имали изключително основателна причина да воюват срещу Италия и папството26! Сине мой, кой би се притекъл на помощ на Рим тогава? А дори и да бе пристигнала помощ, щеше ли тя да дойде навреме? И щеше да стане тогава в Константинопол, Сирия, Палестина… Сега разбра ли защо на Филип ІІ Август му е бил пробутан фалшификат?!
23
Четвъртият кръстоносен поход (1199–1204) завършва с превземането на Константинопол и основаването на Латинската империя на значителна част от европейската територия на Византия, просъществувала до 1261 г.
24
Исторически факт. Латинската империя е била подкрепяна от Франция и Германската империя.
25
В началото на ХІІІ в. Филип ІІ Август сключва договор с германския император Хенрих VІ, насочен срещу Англия. Военните победи на Филип ІІ Август срещу английските крале Ричард І Лъвското сърце (1189–1199) и Йоан Безземни Плантагенет (1199–1216) и пълното подчиняване на последния на папа Инокентий ІІІ (1198–1216) през 1213 г. предопределят началото на ограничаването на кралската власт в Англия от страна на Кралския съвет (предшественик на Камарата на лордовете), подписваненето на Magna harta libertatum (Велика харта на свободите) през 1215 г., което в крайна сметка довежда до съвременния вид на монархията във Великобритания. Във Франция — обратно — тези победи водят до засилване на властта на краля, предопределя се пътя на Франция като абсолютна монархия, което пък довежда до Френската революция от 1789 г. и налагането на републиканска форма на управление. (Така, че ако някой си мисли, че събитията от ХІІІ в. нямат връзка със съвремието, определено се лъже. Още повече — този разказ препраща само до малък отрязък от онази епоха и само до няколко исторически личности от нея — които са негов обект на разглеждане. А колко много не са!)
26
През 1212 г. е бил предприет „кръстоносен поход“ на деца от Франция и Германия, организиран от Католическата църква, която била на мнение, че „Гробът Господен може да бъде превзет само от невинни деца“. Недобросъвестни търговци от Венеция и Генуа откарват децата до Александрия, където ги продават в робство. Загиват десетки хиляди деца.