— Вашият предшественик — мазно каза Плагети — е бил шпионин на Негово Светейшество папа Инокентий ІІІ в обкръжението на Филип ІІ Август. Въпреки, че е бил бунтар, владетелят е бил много религиозен, макар и наистина да имал хм… доста интересни хрумвания. Горкият крал! — засмя се иронично той — До последно си е мислил, че е открил наследника на Свети апостол Павел! И до смъртта си го е държал в тайна, за да не го уличи папата в ерес! Не е ли гениално?
— Ватиканът води подробен списък на фалшифицираните от папите документи — проскърца Скорези — мислехме, че тези са се изгубили… Но сме грешили.
И крадешком хвърли поглед към камината, за да се увери, че е изтляла и последната искра от пергаментите.
— Списък… — повтори смаян Валентин — на фалшификатите?…
— Негово Светейшество Инокентий ІІІ не е знаел — въздъхна Плагети — че ще живее само още една година. Не е успял да унищожи регистрите, когато те са се върнали в Константинопол…
— Може би не знаете това, сине мой — тонът на папата отново стана бащински — вярно, че добрият католик…
— Той не е добър католик — пошепна на ухото му Скорези — той е авантюрист, пияница и женкар!
— Добрият католик — продължи невъзмутимо под носа си папата — не се занимава с подобни работи, но наистина ли не сте чувал за „Декреталиите на епископ Исидор Севилски“27, изфабрикувани от папа Николай І? Не сте ли чувал за „Дарът на император Констанин“28, който пък е работа на папа Стефан ІІ Пипин? Сине мой, в сравнение с тях регистрите, поръчани от Инокентий ІІІ, не са фалшификати, а… правописна грешка! Но — поклати глава той — целта оправдава средствата29… Доста Божи наместници са се ползвали от… хм… не дотам честни методи, за да възтържествува правдата. И Урбан ІІ и Григорий ІХ и… Много, наистина много… Защо, според теб, на миряните им е било забранено да четат и тълкуват Светото писание — та нали там няма и дума за Чистилището30, за зачатието на Светата Дева31, за изхождението на Светия Дух32… Разбирате ли, сине мой, не можех да не призная истинността на документите! Ние унищожихме преписите, направени в Атон от един друг Ваш приятел, но… ами ако се беше разчуло, че документите са подправени? Ами ако това бе предизвикало нежелано ровичкане в архивите на Ватикана? Ами ако има и други документи по разните библиотеки на Изтока? Знаете ли колко много би пострадал католицизмът от това?
— Значи — възкликна Валентин злорадо — цялото влияние на Ватикана се крепи на фалшификации?!
— Какво си позволяваш, бе кретен? — изръмжа Плагети — Внимавай къде се намираш! Това да не ти е някой парижки бардак!
— Не сте наследник на светец, сине мой — кротко каза в заключение папата — избийте си го от главата! Но спокойно бихте могъл да бъдете. На следващия събор ще предложа да канонизират почитаемия Ви баща. Не е никак лесно и няма да стане веднага, но… имаме известни възможности в тази насока. А и баща Ви бе един от най-щедрите към католицизма благородници! Надяваме се да продължите делото му!
Папата подаде ръка за целувка на Валентин, после стана от престола и подкрепян от Скорези, тръгна към покоите си.
При Валентин остана само Плагети.
— Няма значение дали засега мислиш да продължаваш като баща си — сложи той ръка на рамото му — от теб се иска само едно: пълно мълчание! — и поклати заплашително глава — Разбираш ли — пълно! Негово Светейшество има слабо сърце, но при подходящ режим — усмихна се — казват, че може да живее още поне двайсет години. Така, че недей да вдигаш излишна шумотевица — и стана сериозен — да не се наложи да канонизираме и тебе!
На Великден Валентин беше включил телевизора и мрачно гледаше как на площад „Свети Петър“ в Рим, папата отслужваше празничната литургия. Предаваха я по всички канали.
Папата изпълняваше Indulgentia33.
Изведнъж, кой знае защо, графът си спомни за завещанието на баща си. Папата щеше да управлява имуществото на Дьо ла Валие чак до смъртта си… Ах, ами ако в този момент сред тълпата на площада имаше поне един-двама отчаяни до фанатизъм протестанти с пистолети под мишница? Или ако на някой от покривите се криеше снайперист? И следеше службата през оптическия мерник!
27
„Декреталиите на епископ Исидор Севилски“ — по-популярни като „Лъжеисидоровите декреталии“, фалшифицирани от канцеларията на папа Николай І (858–867), използвани в борбата му срещу Източната църква — списък с над 100 измислени послания и фалшиви документи за решения на църковни събори, лъжливо приписани на епископ Исидор Севилски (VІ –VІІ в.).
28
„Константиновият дар“ — една от най-известните фалшификации на папството, дело на папа Стефан ІІ Пипин в средата на VІІІ век. Според този документ, уж още през ІV век император Флавий Валерий Константин бил подарил на папата знаците на императорската власт, „град Рим, градовете на Италия и страните целия Запад“. Уникален по обем и майсторска изработка фалшификат, от който Римокатолическата църква официално се е ползвала в продължение на цели седем столетия — чак до ХV век, когато фалшификацията е разкрита от италианския хуманист Лоренцо Вала (1407–1457 ). Но „Константиновият дар“ е намерил толкова дълбоко отражение в политиката на папството и прогласените от него права на Римокатолическата църква дотолкова са се вкоренили в съзнанието на масите, че чак до наши дни, много след разобличаването на фалшификацията, Римокатолизмът до голяма степен се опира на влиянието си, придобито по силата на „Константиновия дар“.
30
Чистилище — място, където, според католиците, отиват душите на покойниците преди Рая или Ада за да се молят за опрощение за извършените през живота си грехове.
33
Indulgentia — състарадание, милост (лат.). 1. Индулгенция — каноническа молитва въведена от папа Бонифаций VІІІ (1294–1303) на юбилея на Римокатолическата църква през 1300 г., която и до ден днешен се изпълнява на повечето големи католически празници; 2. Индулгенция — специална грамота, въведена от папа Бонифаций VІІІ в същата година и по същия повод, която грамота се е продавала за пари и е „гарантирала“ опрощение на съответните грехове, за които е издадена, облекчаване на „страданията в Чистилището“ и в крайна сметка — отиване в Рая. Индулгенциите са били издавани за различни грехове, имали са различна цена и са се продавали във всички католически държави. Търговията с индулгенции е била широко организирана от католическата църква, продължила е чак до ХVІІІ век и е донесла на папството огромни печалби.