Валентин потъна в щастливи мисли. Представяше си, че ей-сега ще се разнесат изстрелите и пронизан от протестантски куршуми, Негово Светейшество ще падне за вярата като мъченик… Или, че балконът на катедралата, откъдето се изнасяше службата, ще хвръкне във въздуха от адската машина на някой атентатор — пироман! Да, да! Например — бомба с акустичен взривател, който да се задейства при произнасяне на думата „амин“! У-ха!… Или пък Господ най-сетне щеше да се разгневи на Ватикана и да прати папата я някоя високоволтова мълния, я някое внушително число по Рихтер…
„Не…“ — изломоти на себе си разочаровано графът накрая. Господ беше твърде ненадежден отмъстител. После си представи как лично застрелва, коли или отравя Божия наместник, как със сладострастие души собственоръчно Светейшеството и как през цялото време го гледа в очите… Но, за съжаление, той много добре знаеше, че никога няма да извърши това, дори и да му паднеше възможност.
Папата започна да поздравява света с Възкресение Христово. Първо го каза на латински език. После — на италиански. Тъй като повечето вярващи, които се бяха събрали на площад „Свети Петър“, бяха именно италианци, въздухът буквално избухна в екзалтирани аплодисменти, които продължиха повече от четвърт час. След това Негово Светейшество потрети поздрава — този път на испански. Безчислената испанска агитка на площада също заликува възхитено. Заедно с тях аплодираха и пристигналите от испаноезична Латинска Америка.
На португалски… Хилядите поклонници от Португалия и Бразилия му отвърнаха с фанатичен рев. Бразилците дори развяха националното си знаме, сякаш бяха на мач…
А папата поздравяваше, ли поздравяваше… Urbi et orbi! На всички световни езици, дори и на официалните езици на държави, в които нямаше нито един католик. А тълпата все така възторжено го аплодираше.
В разгара на какафонията му се обади секретарят на Плагети (той бе зает — на екрана съвсем ясно се виждаше мазната, тлъста мутра на кардинала — застанал неотлъчно до папата), за да му напомни да изпрати поздравителна телеграма на Негово Светейшество — припомни му още, че някога баща му също бил поздравявал папата по този начин за всички големи църковни празници.
Беше истина — баща му винаги с особено старание точно на този ден изпращаше поздравителна телеграма на Негово Светейшество. Папата действително имаше слабо сърце и след неприлично дългата и срашно изтощителна за него празнична Великденска служба, обичал да се уединява в покоите си, за да чете поздравителните телеграми от целия свят, които му въздействали успокояващо.
Дано този коварен дъртофелник веднъж завинаги се успокоеше! Колкото се може по-скоро! Дано му преседнеше управлението на имущесвото на Дьо ла Валие! Валентин помнеше, че някога като дете, догато слушаше този или онзи коментар на баща си, много си беше харесал думата „конклав“34. Бе разбрал, че това е някакво много съвещание, но не можеше напълно да си обясни значението й. И веднъж в присъствието на Джан-Лука Скорези, тогава — все още папски нунций в Малта, беше изтърсил: „Татко, кога ще има конклав?“, с което предизвика такъв гаф, че баща му се разкайваше пред на папските представители в продължение на повече от половин година.
Да, бе, кога ли щеше, наистина, да заседава проклетия конклав?…
Валентин с нежелание вдигна телефона и набра номера на централната поща в Ла Валета.
Отсреща служителката го поздрави с празника и го попита какво ще желае.
— Искам да изпратя телеграма, изписана с по-едри букви — каза Валентин. Негово Светейшество имаше проблеми с разчитането на нормален шрифт — Впрочем — запита сепнато той — госпожо, Вие католичка ли сте?
— Разбира се! — засмя се женският глас на другия край на телефона — Какъв да бъде текста и кой и получателят?
Валентин затвори слушалката. Не, нямаше да изпраща телеграма! Впрочем… Я!… Защо не?…
Той набра номера на някакава поща в Лондон.
— Да! — отвърна му рязък мъжки глас отсреща.
— Извинете — започна Валентин — католик ли сте?
— Какво??? — изкрещя гласът — Я, да не обиждаш на „католик“! Говедо с говедо!…
И шумно трясна телефона.
Валентин набра същия номер.
— Извинявайте — почна отново той — искам да изпратя телеграма с най-големия шрифт, с който разполагате.
— Получател? — гласът беше същият.
— Негово Светейшество!
— О-хо! — онзи отсреща чак подсвирна — а кой е подателят?
— Граф Валентин-Алфонс дьо ла Валие.
— Казвай текста, куче католическо! — скръцна със зъби служителят. Явно бе запомнил фамилията от процеса.
34
Конклав (Cum clave) — под ключ (лат.) — изборна сесия на кардиналите за избор на нов папа, след смъртта на предишния. Съветът заседава при пълна изолация от външния свят. Ако избраните да участват в конклава кардинали до три дни, след свикването му, не изберат нов папа, през следващите пет дни получават за храна само по едно блюдо за обяд и вечеря. В случай, че и след този срок не са стигнали до окончателен избор, остават на хляб и вода до избора на нов папа. През цялото време кардиналите не получават доходи от своите църкви. Правилата за това са утвърдени на Втория Лионски събор през 1274 година и действат и до наши дни.